Има недели, които просто минават. Има и такива, които остават с усещане за нещо по-специално заради хората, с които си, заради разговора, който не бърза, или заради вкуса, който те кара да останеш още малко на масата.
Точно такава беше една от последните недели в Пловдив.
След месеци работа в Дубай и дълга пауза от участия в България, шеф Силвена Роу се върна в родния си град и избра да представи авторското си меню именнов рамките на неделния брънч в ресторант EDEN. Това е първата ѝ изява за 2026 година и едно от редките ѝ участия у нас, защото самата тя не крие, че приема покани само когато усеща, че мястото и хората са правилните.
През март неделите там имат различен вкус.
Менюто е създадено по нейната философия Eat well, live long- начин на готвене, в който храната трябва да носи удоволствие, но и баланс. Без крайности, без показност, а с внимание към продукта и към това как се чувстваш след това. На 22 март тя беше лично в ресторанта, за да представи селекцията си, а на 29 март предстои още една среща с гостите в същия формат.
В социалните си профили Роу сподели, че за нея това участие има специален смисъл. Да готви в Пловдив, града, в който е израснала, не е просто професионален ангажимент, а връщане към място, което носи спомени. Менюто е подготвено заедно с екипа на EDEN, който международно жури отличи за Ресторант на 2026 година. Високата класа на ресторанта е и причината Шеф Роу да говори с видимо уважение за него - нещо, което се случва рядко, защото не приема да работи навсякъде.
Може би именно затова изборът ѝ да готви в EDEN не изглежда случаен. През последните месеци ресторантът постепенно се превърна в едно от местата в Пловдив, където неделният брънч не е просто хранене, а малък ритуал. Всеки месец гост-готвач създава специално меню, а в някои от неделите присъства лично. И без да се говори много за това, интересът расте, местата се запълват предварително, а хората започват да си пазят неделите за подобни срещи.
В големите градове това отдавна е част от начина на живот. В Пловдив тепърва се превръща в нова малка мода да не бързаш да приключиш уикенда, да излезеш без повод и да останеш по-дълго на масата.
Tази неделя не приличаше на останалите.
Имаше вкус на завръщане, на разговор без часовник и на онова усещане, че понякога най-хубавите моменти се случват точно когато нищо не бърза. А предстои още една!
