Защо понякога да казваме „не“ на децата си е толкова важно

Родителите правят на децата си огромна лоша услуга, когато не правят опит дори да им кажат „не“. За много майки и бащи е постоянно примамливо да казват „да“ на желанията на наследниците им, особено ако те могат да си позволят да удовлетворят тези желания, но често когато наистина не могат. Родителите искат децата им да бъдат щастливи.
Щастието, осигурено от материалните неща, в най-добрия случай е мимолетно.

Децата ви могат да бъдат изключително благодарни, когато за пръв път получат новия „горещ“ артикул, но твърде често това избледнява веднага щом следващата нова „играчка” излезе на пазара.

В този момент в съзнанието на такива деца това, което имат, бързо остарява и вече не ги удовлетворява. И ако се предадете и дадете на малчуганите това, което искат, следващия път историята ще се повтори. Това се превръща в непрекъснат порочен кръг, който създава нещастие и неудовлетвореност.

Сред най-ценните уроци, които може да научите на децата си, е, че истинското щастие не се намира в това да получите това, което искате; то е вградена в оценяването и извличането на максимална полза от това, което имате.

Причини, поради които някои родители угаждат прекалено много на децата си:
• Те не искат да бъдат подложени на сърдене или гняв от страна на децата си
• Те компенсират вината, свързана с предишен опит с децата им
• Те имат нездравословно желание да бъдат приятели с децата си
• Те вярват, че децата им трябва да имат всичко, което искат
• Те искат децата им да имат повече, отколкото самите те са имали
• Те не искат децата им да бъдат лишени от нищо

Да кажеш „не“ е форма на определяне на граници
Естествено, децата ви ще тестват зададените от вас граници и ще го правят, за да потвърдят дали тези лимити са реални или не. Те могат да просят, да молят, да хленчат, да плачат, да избухват в истерия, да се ядосват неимоверно... Отчасти това отразява притеснението им да не получат това, което искат, но също така искат да видят дали могат да ви накарат да се предадете.

Ако се поддадете, изпращате съобщението на децата си, че „не“-то не означава непременно „не“ и че ако те молят, тръшкат се, хленчат или плачат, те ще получат това, което искат.

Хлъзгавостта на този наклон не може да бъде надценена. Ако сте твърди и се придържате към ограниченията, които поставяте, децата ви постепенно ще се научат да приемат тези граници много по-лесно и бързо.

От друга страна, ако първоначално се държите здраво, но след това отстъпвате, защото децата ви уморяват и ви карат да се огънете, като продължават да молят, хленчат или плачат, значи сте ги научили е, че ако те се държат по тези начини, в крайна сметка те ще получат това, което искат.

Полезно е да знаете, че когато казвате „не“, не трябва да има много драма. Да бъдеш ясен и непоколебим, докато вкарваш леко нотка на хумор, може да направи този процес сравнително безболезнен.

Аз и съпругът ми редовно използваме фрази като „Дръж се реално, Пешо“, „Няма начин, Хосе“, „Няма шанс, Ланс“, когато дъщерите ни искат нещо. Повтаряме тези отговори според нуждите - като мантра или песен, която се повтаряше. Оказа се изключително успешна тактика, помагайки на нашите дъщери да се научат да приемат, че в някои случаи те няма да получат това, което искат.

Ако има двама родители, очевидно е от решаващо значение те да бъдат на едно мнение, когато става въпрос за определяне и прилагане на ограничения. Конфликтът между родителите обикновено подкопава авторитета им и изпраща смесени и объркващи съобщения до децата.
Освен това хлапетата, които умеят да настройват единия родител срещу другия, измислят при кой родител да отидат, за да увеличат максимално шансовете да получат това, което искат.

Това става по-сложно, когато родителите не са заедно, но в най-добър интерес на децата им те да се стремят да пеят на един и същ глас.
Децата се нуждаят от структура и ограничения, а родителите трябва да имат смелостта и силата да рискуват и да издържат на емоционалния натиск от разочарованието, тъгата, гнева и други форми на разстройство на децата си .

Децата трябва да се научат как да забавят удовлетворението и да се справят с ограниченията, които им се поставят. Устойчивостта, която децата ви развиват от подобни преживявания, продължава цял живот, докато гневът и разстройството, които те насочват към вас, са само временни.