Кои са знаците, че отглеждаме „мамино синче“

Не е случайно, че идиомът „мамино синче“ съдържа точно тези две думи, а не „татко“ и не „дъщеря“. Не че синдромът „на татко принцесата“ не е също толкова интересен и не буди въпроси, но той е друга тема. Става въпрос за майките и техните безценни синове, които след години на глезене и угаждане в детството неусетно се превръщат в нетърпими зверчета през пубертета.

Може би дори не осъзнавате, че отглеждате мамино синче. Вие вярвате, че правите всичко от любов и от загриженост. За вас, разбира се, момчето ви е номер едно, страхотна гордост и същество, за което бихте си дала живота. Любовта ви и готовността ви за саможертва обаче не са нещо изключително. Те живеят у всеки нормален родител. Но когато започнат да заслепяват разумното отношение и да влияят на възпитанието с отрицателен знак, кофти последиците са ви в кърпа вързани. За съжаление началните симптоми на тези последици рядко се забелязват от самия родител. Та нали той е основният виновник за тях?! Той ли? Всъщност тя, мама е първопричината. Но бащата носи отговорност също. Той трябва да бъде основният „регулаторен орган“ в отношенията между майката и сина и деликатно да се намеси, ако прецени, че половинката му се е поувлякла.

Когато са малки, ние им сервираме, подреждаме им стаята, носим им вода през нощта, изобщо правим за тях всичко, което все още не могат да правят сами. Много често обаче те свикват така и продължават да изискват всички тези неща от родителите си и когато пораснат. Майките най-често се връзват, особено когато имат момче. Защото, ако е момиче, се предполага, че то се справя по-добре с битовите задължения. Не само, че това е грешно, но и много порочно като начин на мислене. Първо, момчетата могат да станат и да си сипят вода точно толкова успешно, колкото и момичетата. Същото се отнася и за това да си оправят гардероба, и за това да си намажат филия за закуска. Второ, отнемайки им възможността да се обслужват сами, вие ги учите да са несамостоятелни, мързеливи и да използват околните. Така че, ако вашият син има редовно навика да ви подвиква (или на вашата жена): „Мамоооо, дай ми вода!“, може би у дома си имате мамино синче.

Представете си ситуация. Синът ви се прибира вкъщи слад караница със свои съученици. Някой го е обидил и той е разстроен. Освен това несправедливостта го изгаря и е бесен. Какво прави той? Тича ли веднага при мама? Обръща ли се еднолично към нея: „Мамо, искам да отидеш при класната и да й кажеш да предложи тези момчета за изключване!“ Или пък се прибира в стаята си с гръм и трясък и когато някой се престраши да го попита какво се е случило, той отговаря, че е имал проблем, но ще се справи с него. Не че има нещо лошо в това тийнейджърът да търси подкрепата на майка си, напротив. Но ако при всеки най-малък повод той веднага търчи при мама и се държи към нея така, сякаш е длъжна да оправя всичките му каши, може би все пак става въпрос за прекалено разглезено хлапе.

Изобщо проблем има, ако синът ви затрупва постоянно майка си с всевъзможни изисквания. Ако очаква, че тя е на негово разположение 24/7. Разбира се, че майката е важна фигура в живота на всекиго, но той я иска до себе си постоянно – и като обслужващ персонал, и като публика, възторжено аплодираща всяко негово движение. Той звъни първо на майка си, за да се изфука с шестица, със спечелен мач или с ново гадже. И мама винаги ръкопляска, а погледът й е изпълнен с обожание. Тя затова му е и толкова нужна – научила го е, че той е центърът на вселената й и на света изобщо. Чувството да си господар на всемира е върховно, а само мама му го дава. Изключително е вредно да допускате подобни отношения, защото тези деца наистина в един момент и обикновено това става точно в пубертета, започват да си мислят, че земята се върти около тях. Те започват да очакват прекалено много от всички и когато някой ги пренебрегне или не ги засипе с хвалебствия и при най-малкия повод, се цупят и страдат. И, разбира се, тичат при мама, за да компенсират дефицита от аплодисменти. За тях единственото меродавно мнение е на майка им и трудно изграждат добра връзка с когото и да било друг в живота си.

Мамините синчета имат проблеми в отношенията с връстниците си – те вярват, че всички са им длъжни и че за всички те са номер едно. Имат проблеми и в отношенията си с другия пол – естествено, никое момиче не може да стъпи на малкия пръст на мама, защото никое момиче не ги обожава до такава крайност. Тези тийнове често не могат да понесат силни емоционални трусове, защото майка им ги е предпазвала от такива. Те се разстройват твърде много при лоши новини или несполуки. Те са материални. Толкова пъти им е било показвано, че всичко, което им е приятно, може да бъде на тяхно разположение, че започват да имат перманентно такъв начин на мислене. Не е рядкост също така такива момчета да се държат грубо и невъзпитано.

Не е късно да промените картинката и да покажете на сина си, че той е най-големият приоритет за вас, но е време да се справя с някои неща сам. Винаги ще го обожавате, но това не означава, че ще сте сляпа за недостатъците му. Напротив – бъдете първата, която му ги посочва и тази, която му помага да ги превъзмогва.