Думите, които не бива да казваме пред тийна

Често, забързани и ядосани, ние изобщо не си даваме сметка как от устата ни се изплъзват думи, които за нашите пораснали деца са раняващи или пък носят грешни послания. А още по-лошото е, че някои от тях присъстват в ежедневния ни репертоар у дома, защото самите ние сме ги чували безброй пъти от нашите родители и защото не виждаме нищо лошо в тях.

„Защото така“ е обичайният отговор на множество въпроси. Когато пуберът иска нещо от вас, той може да бъде ужасно досаден, нали? И да ви стреля с такава върволица от въпроси, че да ви заболи главата. И най-търпеливият родител ще иска да прекрати мрънкането и питанията. Да, обаче никога не трябва да завършвате спора или да отвръщате на въпросите му със „Защото така“. Това е от една страна твърде авторитарен подход, резултатът от който може да бъде само един – бойкот и отпор. От друга страна такъв отговор дава право на тийна следващия път, когато вие искате да научите нещо от него, да ви отвърне по същия начин. Как ще му обясните, че вие имате право да отговаряте така, а той не?! И не на последно място винаги обяснявайте доводите си. Вие не искате да забраните ходенето на купона, просто защото така ви е кеф, а защото тийнът е влошил успеха си и трябва да наблегне на ученето, или защото партито е твърде късно, или защото... вие си знаете защо, но го обяснете на „потърпевшия“, иначе той/тя ще счита, че го правите просто ей така, напук на желанието му/й.

„Ще видиш ти, като пораснеш и като станеш родител“ е друг „любим“ израз на тийновете. Замислете се и си признайте беше ли ви приятно, когато вашите собствени родители ви се заканваха, че като пораснете, ще станете като тях? Нищо няма да постигнете с подобна реплика, освен да посочите с пръст на тийна огромната междупоколенческа дупка между вас и него. Освен това те мразят да им се казва, че не са достатъчно големи и зрели, така че недейте.

„Никога не правиш това, което ти казвам!“ е отблъскваща реплика, независимо дали е адресирана до тийнейджър или до възрастен човек. Приемете, че тийнът често ще неглижира вашите напътствия, за да се самодоказва или защото така ще му е по-лесно, и подбирайте битките си. Говорете винаги конкретно с него. И се опитвайте да прилагате т.нар. позитивна критика: например „Пак не успя да отидеш на урока по френски, така ли? Имаш ли нужда от помощ, за да може да организираш по-добре времето си?“

„Чакай малко“ или „Не мога сега“... Колко пъти на ден го казвате на сина или дъщеря си? Всеки ден, нали? По няколко пъти поне. Пуберът има нужда да е уверен, че е приоритет за вас и когато ви повика, няма да го отсвирите, за да не загори манджата или защото по телевизията дават нещо по-интересно. И отново заложете на конкретиката. Нека той/тя знае защо не можете да му/й обърнете внимание веднага. Така че, когато сте заети с нещо важно и вашият син или дъщеря ви повика, не му/й казвайте „Чакай малко“, ами уточнете точно колко време ще ви е нужно, за да свършите работата си, и каква е тя.

„Виж брат ти как го прави“... Ако искате вашият тийн да намрази и брат си, и вас, ако искате да създадете нездравословна конкуренция между тях и да ги настроите един срещу друг, може и да си позволите такова говорене. В тази възраст хлапетата имат нужда да откриват своята уникалност, така че не ги карайте насила да бъдат като някого и да правят нещата като него. Точно обратното – радвайте се, ако децата ви са различни, дори да ви е трудно с едното, а с другото – песен.

„Как беше днес в училище?“ Почти във всяко семейство вечерта започва с този въпрос, но кога за последно сте чували задоволяващ отговор? Другият подобен въпрос, който тийновете мразят, е „Как беше денят ти?“ Тук отново нещата опират до конкретика. Без да поискате конкретика, те няма да се впуснат в обяснения. Ще ви отговорят „добре мина“ и вие всъщност няма да разберете нищо от това, което ви вълнува. Попитайте за някакъв определен проблем. Например: „Беше ли тестът по алгебра толкова труден, колкото ти очакваше?“ Този въпрос дава повод на пубера да ви разкаже повече детайли около теста и около това как се е справил.

„Мислиш ли, че си достатъчно... за това?“ Това е въпрос, който понякога задавате с цел да предпазите отрочето си от разочарования. Но самият въпрос носи такова разочарование, че е най-добре да забравите за него. Никога не се съмнявайте, че вашият син или дъщеря е достатъчно талантлив/а, добър/а в нещо и изобщо способен/а, защото ако вие се съмнявате в него/нея, няма кой да му/й създаде увереност. Вместо да питате така, предложете помощ. Например: „Знам, че конкурсът по китара ще е тежък, затова искаш ли да вземеш допълнителни уроци? Ще ти дам пари за това, не се притеснявай.“