Малките деца не са манипулатори. Те не се държат „лошо", за да ви провокират. Те просто се справят с буря от емоции в момент, когато мозъкът им все още не е достатъчно развит, за да ги управлява. Истерията не е проблем, който трябва да бъде „поправен", а сигнал, че детето има нужда от подкрепа.
Децата са автентични и искрени
Малките деца – особено на възраст 2-3 години – са напълно автентични. Те не „редактират" емоциите си, не знаят как да ги скрият или овладеят. Те живеят тук и сега, като реагират спонтанно. За съжаление, възрастните често забравят какво е да си малък, уязвим и зависим. Вместо да проявим разбиране, ние често гледаме на тези деца като на „непослушни" или „разглезени".
Мозъкът на децата не е зрял
Мозъкът на човека е биологично незрял при раждането – и се развива до около 25-30-годишна възраст. Частта, която отговаря за контрол на емоциите (префронталната кора), започва да се оформя сериозно едва след 4-5 години. Това означава, че децата на 2-3 години не могат физиологично да се саморегулират. Очакванията към тях често са нереалистични – затова ние, възрастните, трябва да бъдем техният „емоционален навигатор".
Истерията не е инат – тя е освобождаване
Детските истерии не са манипулация – те са начин за освобождаване от стрес и напрежение. Това е биологичен механизъм. Детето не може да обясни как се чувства, затова реагира телом. Плачът и „избухванията" са всъщност начин мозъкът да възстанови баланс. Опитът да „накажем" или „прекъснем" тази реакция е като да спрем буря с викове – не помага, само влошава нещата.
Как да реагираме?
Останете спокойни. Истерията на детето не е отражение на вашите родителски качества. Но вашата реакция е.
Бъдете до него. Без осъждане. Просто присъствие – „Виждам, че си ядосан. Тук съм."
Изчакайте бурята. Не бързайте да обяснявате. Логиката идва след емоцията, не по време на нея.
Покажете, че обичате безусловно. Това е най-силният възпитателен инструмент.
Защо класическата дисциплина не работи
Методи като наказания, тайм-аут, заплахи или подкупи може да дадат краткосрочен резултат, но в дългосрочен план подкопават доверието между родител и дете. Те не учат на саморегулация, а на подчинение. Те не развиват вътрешна мотивация, а страх.
Истинската дисциплина идва от думата обучение. Нашата роля като възрастни не е да контролираме, а да учим. Да помагаме на децата да се справят със себе си. Да растем заедно с тях.
Децата, които са чути и приети, израстват в стабилни възрастни
Детето, което е преживяло състрадание, ще може по-късно да се справя с емоциите си. Ще знае, че светът е безопасно място. Че може да бъде себе си, дори в най-трудните моменти.
Детските истерии не са провал във възпитанието, а възможност за изграждане на доверие. Вместо да ги потискаме, нека ги разбираме. Децата не се нуждаят от строги правила, а от свързаност. А най-важното, което можем да дадем, е нашето спокойно, съпричастно присъствие.
Коментари (0)
Вашият коментар