Възпитанието на детето бележи бъдещето му, затова родителите се опитват да му осигурят възможно най-доброто възпитание в един непрекъснато променящ се свят. Кое обаче е най-доброто за него? Какъв възпитателен стил да изберат? Положителното родителство дава отговори и ясна ориентация, която ги насочва към целите, които мама и тате са си поставили за наследниците си.
Децата не идват с наръчник, въпреки че родителите често желаят да имат такъв. Освен това моделите на родителство, с които са отгледани, вероятно са остарели, предизвикателствата също са различни, така че те е по-добре да не се връщат към спомените си.
Също така днес няма чувство за общност, което позволява съмненията, страховете и притесненията да бъдат изразени и разрешени без страх от съдене. Поради това родителството може да се превърне в несигурно и самотно пътуване.
Ако искате да осигурите най-доброто развитие на децата си и да се насладите на хармоничен семеен живот, позитивното родителство може да бъде правилният избор.
То се дефинира като стил на родителство, при който поведението на родителя се основава на най-добрия интерес на детето. По този начин детето се признава като индивид с пълни права и родителят има за цел да защитава, насочва и насърчава неговото развитие на всички нива. Чрез обич, сигурност и напътствие, той се стреми да насърчава автономността на детето, така че да може да постигне най-добри резултати във всички различни области на живота си.
Този модел на родителство е изключително различен от авторитарния възпитателен стил, прилаган в предишните поколения, при който родителите очакват послушно и пасивно отношение от децата си. Това обаче не е и разрешителен или небрежен модел. Наистина трябва да има надзор, граници и добре разбрана дисциплина.
Компонентите на положителното родителство
• Топли емоционални връзки между всички членове на семейството.
• Структурирана среда, която предлага подходящи процедури и граници.
• Подходящо стимулиране за повишаване на способностите и уменията на непълнолетните.
• Присъствие, внимание и споделено качествено време.
• Признаване на непълнолетния като пълноправно лице. Неговите мнения, интереси и нужди се чуват и вземат под внимание.
• Повишаване на увереността, самочувствието и сигурността на децата. Това означава, че те се чувстват способни да ръководят собствения си живот и да влияят на околната среда.
• Възпитание, основано на ненасилие. Неподходящото поведение на непълнолетните се коригира чрез последствия, които не ги накърняват и не ги унижават. Например те се насърчават да обмислят и поправят щетите, които са причинили.
Ползите от положителното родителство
Позитивното родителство е от полза преди всичко за непълнолетните. Децата и юношите, възпитавани по начин, който интелигентно съчетава обичта, условията и налагането на граници, израстват, чувствайки се защитени, обичани, приети и способни. За тях е по-лесно да развият добро самочувствие и да могат да поставят интелигентни граници и за другите.
Освен това положителното упражняване на родителството носи ползи за родителите. В края на краищата никой родител не се радва да види дома си превърнат в бойно поле, да преследва децата си да се подчиняват, да влиза в битки за власт с тях или да им налага наказания. Чрез позитивния подход се постигат по-здрави и хармонични семейни отношения, намаляват се конфликтите и се повишава доверието. Защото връзките между родители и деца се укрепват.
Примери за положително родителство
• При всеки конфликт, проблем или вземане на решение в семейството родителите и децата се срещат, за да поговорят и да намерят заедно най-подходящото решение. В този случай всеки се изслушва с уважение и всяко мнение се взема предвид. Така се постигат споразумения, които са в полза на цялото семейство.
• Родителите се включват в училищния живот на децата си, като се интересуват от техния образователен процес и това, което учат.
• Ако детето направи нещо, което се счита за неприемливо, вместо да прибягва до физическо или психологическо наказание, то се насърчава да поправи причинените щети. Например, ако удари съученик, вместо родителите да го накажат с шамар или да го оставят без видеоигри за една седмица, те го учат да поправя щетите. В този случай това може да включва извинение спрямо другото дете.
• Родителите отделят време за занимания с децата си. Това трябва да е качествено време и да не бъде прекъсвано от други хора или задачи. Целта е да се извършва дейност, която да радва както родителите, така и децата.
Десет съвета за насърчаване на положителното родителство
1. Децата имат право на подходяща грижа и напътствие.
2. Образованието и възпитанието трябва да се основават на познаване, защита и общуване.
3. Привързаността е решаваща, така че трябва да се насърчава и поддържа през цялото време.
4. Привързаността трябва да се показва открито, така че децата да се чувстват обичани.
5. Правилата и границите са важни, тъй като дават на децата структура и сигурност.
6. Децата трябва да участват активно във вземането на семейни решения, за да се чувстват отговорни, но и изслушвани и ценени.
7. Децата трябва да бъдат санкционирани, когато се държат лошо, но не и наказвани.
8. Шамарите, обидите, заплахите и виковете не са нито ефективни, нито адекватни за възпитанието на децата.
9. Конфликтите трябва да се разрешават, без да се прибягва до насилие.
10. За да са добре децата, трябва да са добре и родителите.
В заключение трябва да подчертаем, че има толкова родителски стилове, колкото и семействата, въпреки факта, че опциите обикновено са сведени до няколко, базирани на различни параметри. Реално възпитателния стил се създава ежедневно, в непрекъснатите взаимодействия между родители и деца. Ето защо зависи от всяко отделно семейство да избере модела, който най-добре отговаря на неговите нужди.
Въпреки това, поради демонстрираните ползи от положителното родителство, си струва да го имаме предвид, когато става дума за възпитанието на нашите бъдещи поколения.
Коментари (0)
Вашият коментар