Трудността да отказваме на другите създава множество проблеми, затова най-добре започни да я превъзпитаваш още днес. Ти най-вероятно го правиш, за да се харесаш на хората, за да не бъдеш неучтива и защото чувстваш, че си длъжна, но парадоксът е, че хората твърде кратко ще се радват на твоята щедрост и на твоята готовност да бъдеш винаги там, където те искат, и да правиш за тях това, от което имат нужда. Ако продължително не отстояваш себе си и реалните си желания, ти ще си спечелиш преди всичко неуважението им. Човек, който винаги е съгласен и винаги - на разположение, не е достатъчно ценен. На него не се гледа сериозно и никой не се стреми към приятелството му. Кой иска да има слабохарактерни приятели?! Какво може да научи от тях, как може с тях да си изкара добре, ако единственото, което вижда, като ги погледне, е влажният поглед, с който те вечно се съгласяват с всичко.
Приятелството и изобщо отношенията са като танц – две напред, една назад. Единият може да води, но другият е не по-малко важен за общия ритъм и успех. В танца между двама, ако танцува само единият, няма нито красота, нито ритъм, нито... всъщност няма дори танц. Така е и в отношенията с хората – не може да се оставяш да те влачат вечно нанякъде, без да си стъпил/а на земята и да правиш крачки и в своята посока. Освен това човек натрупва много негативно напрежение от това, че постоянно върши неща, за които няма желание, и започва да обвинява хората, че го използват (и те наистина го правят, само че виновният за това е той самият). Човек започва да се самосъжалява и този гняв винаги избива някой ден.
Затова е по-добре да кажеш „не“ и да си честна пред себе си и човека отсреща, отколкото да лъжеш и двама ви. В това няма нищо добро.
Ако ти е трудно да отказваш, може да се научиш да го правиш. Сигурно ти се струва грубо да кажеш на близък „не“. Всяко нещо може да бъде изречено по различен начин, така че да не звучи грубо и със сигурност ти си от хората, които умеят да бъдат тактични, така че не се плаши от това, че ще нараниш нечии чувства.
Обичайната грешка на тези, които не могат да казват „не“, е, че те просто отлагат отговора. Научи се да не го правиш. Поканили са те да изкачите заедно връх Вихрен. Не ти се ходи на планина или поне не сега. Не казвай, че трябва да помислиш или пък да провериш прогнозата за времето. Благодари и веднага кажи, че в момента не си в настроение за това.
Не е нужно да даваш обяснения и да се оправдаваш задето не желаеш или няма да направиш нещо. Не е нужно да лъжеш и да измисляш хиляди безумни причини, които обясняват отказа ти. Колкото повече удължаваш темата, толкова нараства шансът отсреща да се опитат все пак да те убедят. Кажи „не“, бъди любезна, благодари и се усмихни. Имаш правото да кажеш „не“. Това не те прави лош човек или лош приятел. Това те прави човек с лично мнение, което той отстоява, без да е груб към никого. Към това трябва да се стремиш и ще видиш, че танцът върви по-гладко, когато всеки от двамата понякога прави и крачка назад.
Коментари (0)
Вашият коментар