Българските шевици и народни ритми в съчетание с модерно звучене и визия събира "Приказка в шевици". Анимацията спечели наградата за дебют на последното издание на "Златен ритон" в Пловдив и постепенно си проправя път към други фестивални участия, сред които е и „Златен кукер" през май.
Филмът е и с три номинации за наградите на СБФД „Васил Гендов". Зад продукцията стоят аниматорите Веселин Дочев и Силвия Владимирова. Двамата „бродират" скритите фолклорни кодове, раздвижват ги като извеждат какво именно се крие зад тях.
Тук не говорим за шевиците, които се превръщат в част от масовата култура, появяващи се върху чаши или тениски. „Във филма те са натоварени с митологии, символика и наследството, което предаваме на поколенията и тази разигравка с фолклора навързваме с шевиците", разказва Силвия Владимирова.
Идеята за проекта и реализирането му става постепенно, с натрупване на опит след като Силвия участва във фолклорния фестивал в Жеравна. Там, на място, тя се занимава с костюми и попива атмосферата. Усеща колко много хора се интересуват от българското минало.
Тази тема остава в нея, гложди я, докато не идва и времето да я реализира. С режисьора Веселин Дочев правят първо импресия. Решават да разширят идеята си в приказка. Отнема им близо четири години до заснемането ѝ.
В това време двамата отсяват информацията, която им е необходима, за да построят историята. „Този филм претърпява много промени и израсна заедно с нас", добавя още Силвия.
Авторите се заиграват с геометрични фигури. Триъгълници, квадрати и ромбове оживяват като се превръщат в змей или придобиват човешки облик, за да ни върнат към онези приказки от детството, които сме слушали от бабите и дядовците си.
Но малките зрители едва ли ще пропуснат да отбележат приликата с майнкрафт елементи. Тази стилистика именно избира режисьорът Веселин Дочев.
Негова е идеята за визуализирането на змея като ромб. Така този образ извежда посланието от фолклора, като го пренася облагороден в модерна естетика – вървяща в синхрон с днешното време.
Скритият персонаж в историята е музиката, чийто автор е Петко Манчев, а неговият син - Антони се включва в процеса като добавя бийтбокс. „Музиката всъщност води разказа в анимацията. Тя задава ритъма и е много важна", обяснява Силвия.
Така сюжетът, преплетен с фолклора звучи съвременно, с хумористични щрихи, напомнящи за естетиката на българската анимационна школа от 80-те години - с филмите на Тодор Динев и Доньо Донев, а историята, наситена със символика е „избродирана" като с конец и това се улавя от зрителя.
Между другото Силвия Владимирова и Веселин Дочев са от последния клас именно на автора на „Тримата глупаци", за когото аниматорката си спомня:
„Той ни подбра, усети ни. Неговите часове бяха извън всякаква норма. Отгледа ни и не сложи в рамки търсенията ни.
Винаги ни караше да експериментираме, да опитваме, каквото ни хрумне. Никога не е казвал „не" на някоя наша идея, а ни е провокирал сами да намерим правилното решение, ако е усещал, че има нужда.
Между нас имаше диалог, а той е много важен - особено в киното, което е колективно изкуство".
Коментари (0)
Вашият коментар