Границата между възпитано дете и доверчиво дете - къде да се сложи

Съветите детето да не говори или да не приема храна от непознати, да не се качва в чужда кола се предава от поколение на поколение. 

Съвременните тревоги вече влизат и в дома, където подрастващите не са в безопасност, дори ако са в своята стая, но са на компютъра.

Новите родители е нужно да са в непрекъснат контакт с тях и в крак с новото, за да могат да реагират на всички следващи опасности и да преквалифицират начина си на грижа.

Покрай тези страхове, детето също може вече да не е така любезно, както са ги учили родителите им от онова минало време.

Експерти коментират пред Parents.com как родителите могат да балансират между това да отглеждат прекрасни качества като дружелюбност у децата си и същевременно да се справят със своята тревожност.

Всеки непознат ли е опасен?

Един от първите уроци по социална безопасност, които преподаваме на децата си, е "не говори с непознати". За децата всъщност може да е трудно да разберат тази фраза без контекст. В края на краищата искаме децата ни да могат да говорят с учителите или лекарите си, които започват като непознати.

Искаме да се научат да искат помощ, да си поръчват храна или да се сприятеляват с нови хора. За всички тези неща е необходимо да се говори с непознат на някакво ниво, а уменията, които те придобиват по този начин, ще им послужат през целия им живот.

Бившият специален агент на ФБР и агент на ЦРУ Трейси Уолдър казва, че един по-различен съвет може да послужи по-добре на децата.

"Не е в интерес на моето дете или на което и да е друго дете да мисли, че всички непознати са лоши", казва Уолдър. "Учителите, духовниците, органите на реда (са там за подкрепа). Има разлика между това да говориш сам с непознат и това да имаш нужда от помощ. Ако (детето) се окаже само и в беда или има остра нужда от помощ, то трябва да знае, че е приемливо да се обърне към непознат."

Уолдър продължава с това, че да се поздрави на непознат човек на обществено място, е напълно нормално, но: "Винаги смятам, че родителите трябва да бъдат откровени и да кажат на децата си да знаят, че никога не трябва да ходят някъде или да вземат нещо от непознат."

Балансиране на социалните инстинкти и безопасността

И все пак остава въпроса как да започнем приятелство, без да сме прекалено доверчиви.

Експертът по възпитание и позитивен психолог Рина Б. Пател, експерт по възпитание и позитивен психолог, казва, че става дума за осъзнаване повече, отколкото за ограничаване.

"Важно е да научим (децата) на разликата между някой, когото познават и на когото могат да се доверят, и някой, когото не познават, и как трябва да се различават взаимодействията им. Нормално е да разрешавате разговори на обществени места, но им давайте примери от реалния живот за това какво трябва да знаят относно поведението, а след това какво да правят по въпроса", обяснява тя.

За по-малките деца, които може да не са толкова интуитивни, Пател казва, че родителите трябва да поемат ангажимента за осведоменост, като следят за всякакви знаци за опасност и се доверяват на интуицията си. Да, може да се ужасяваме, че трябва да водим "светски разговор" с непознати, защото се е случило детето ни да ги заговори, но можем да използваме възможността да наблюдаваме повече, отколкото да се ангажираме.

Що се отнася до децата, които наистина са склонни да улавят негативни енергии и червени флагове, не забравяйте да не пренебрегвате техните съобщения, за да избегнете социална неловкост. Ако детето ви се чувства неудобно от дадено взаимодействие, не е необходимо да се включва в него в името на учтивостта.

Пател споменава няколко основни правила, които трябва да се уверите, че децата знаят:

"Важно е да ги научите, че възрастните не молят децата за помощ", казва тя. "Децата никога не трябва да следват възрастните, ако те ги молят да им покажат нещо, без с тях да дойде и техният родител/настойник. Освен това наблюдавайте как възрастните се държат в сравнение с това, което ви казват."

Ангажираността не винаги е задължителна

Експертите коментират, че разбира се е важно родителите да учат децата на добри маниери, но също така е важно те да знаят, че не са длъжни да се ангажират веднага с някого - особено ако не го познават.

На някои деца може да им отнеме повече време да се отпуснат да общуват и това е нормално. Ако не отговорят веднага на това, че някой ги поздравява или ги пита за името им, обществото (и дори ние като родители) ще се изкуши да им лепне етикета "срамежливи". Пател казва, че поставянето на такъв етикет на детето не е полезно. Вместо това той може да им отнеме правото на действие.

В крайна сметка е важно децата да знаят, че степента на ангажираност е техен избор, и винаги да се пазят, като осъзнават чувствата си и заобикалящата ги среда.