Изкуството да превърнеш старостта в дар: как млада художничка не дава на баба си Радка да остарее

„Младостта е дар от природата, а старостта е произведение на изкуството." Мисълта е на полския афорист и поет Станислав Йежи Лец.

А ние ще я перифразираме така: Чрез изкуството  старостта може да изглежда като дар.

Именно такава я прави художничката Ралица Георгиева за своята баба Радка.

Ралица живее от години в Италия, където учи рисуване в Националната художествената академия в Рим. Става асистент на своя професор от катедра „Художествена анатомия (Култура на материята)" (Anatomia Аrtistica (Cultore della materia). Продължава да усъвършенства търсенията си като специализира техники на италианската класическа живопис при Джорджо Данте.

След COVID художничката се завръща от Рим, за да се погрижи за своята баба, останала сама, след като е загубила своя съпруг. Готова е да „ходи при него". 

Ралица решава да ѝ върне радостта към живота като започва всекидневно да я провокира с различни дейности, включително и да рисува.

Купува четки, бои и платна, с които тогава 90-годишната жена всекидневно започва да се упражнява. Цветя, животни в светли тонове са предпочитаните теми за възрастната жена - в абсолютен контраст с мрачните тоналности и тежки сюжети на художничката, която се впуска във визуално изследване на беззащитните, превърнали се в неволен участник на настръхналото време, в което живеем.

„След всичко, което е преживяла, изкуството за нея е като паралелен свят – единственото място, където все още може да се изразява и да бъде видяна. – Тя просто иска да я забележа", споделя Ралица за своята баба.

В изкуството двете намират общ език – пространство, където ролите им се сменят постепенно, а разделението между поколенията почти изчезва.

Баба Радка винаги е обичала да прави подаръци на всички. "В случая това е, което тя може да дава на мен, на  останалите - картини и философия. Душата на човек от миналия век - сега се представя в нов облик", казва внучката за своята баба.

Разбирането на изкуството в промененото с годините всекидневие,  заменя мотиката от миналото с четката днес, но включващо разказите за немоверния труд,с който всеки възрастен тогава е бил свързан.

Този свят изниква в чудноватите ѝ картини, плод на почти стогодишна човешка концентрация на визуална и емоционална памет. Пречупени през призмата на самотата днес и това, което една възрастна баба може да ни спестява и за което ние може само да гадаем.

"Картините  ѝ са енергийни полета, в стил наив, с прекрасен заряд и персонална жестуалност", коментира стилистичния подход на своята баба Ралица.

Дали е толкова сложно, няма значение, защото именно през рисуването въображението на възрастната дама пътува и създава много разновидни творби, понякога като цял филм. Обичта ѝ към хората, децата, животните, растенията, стремежът за щастие се оказват нейната реалност. Спира се повече на фантастичното и по-малко на страданието.

"Философията на изкуството има могъща сила, а баба с почти стогодишния си опит и през своята креативност представя света, в който иска да живее", допълва Ралица Георгиева.

Решава да се погрижи да поддържа това добро настроение като създава на възрастната жена и нови изживявания. Разнообразява всекидневието ѝ като пътува с нея - до морето, до планината, до селото, в което баба Радка е живяла със своя съпруг.

Стигат и до Рим, където е част от живота на художничката. Това пътуване се оказва първото излизане от страната за възрастната жена. Тогава е на 91 години.

Из всички тези дестинации баба Радка безстрашно се оставя да бъде водена от своята внучка. "Нашата психика достигайки тази възраст играе сериозни шеги. Ние сме немия наблюдател на този процес. И това са големи бездни. Но геройството при баба е да остане спокойна и с доброта да посрещне всичко ново, което животът ѝ предоставя".

И макар понякога вече паметта ѝ да си "играе" с годините ѝ, да се чувства отнесена в мислите си, именно моментите, в които рисува, я връщат към реалността.

Така още със събуждането си сутрин, Ралица вижда своята баба - седнала на столчето и хванала четката. И така за няколко години, картините ѝ днес наброяват 4000.