Често си мислим, че като не удряме шамар на детето си, това е достатъчно да се наречем добър родител. Ново проучване показва, че е особено важно да обръщаме внимание и на начина, по който общуваме с децата си и как поднасяме посланията си.
В изследването, описано от CNN, се разкрива, че жестоките думи могат да оставят също толкова трайни белези върху детето, колкото и физическото насилие. Всъщност, въздействието на вербалното насилие може да е сравнимо, а дори и по-голямо, от това на физическото насилие върху психичното здраве на възрастните, отбелязва изданието.
Хора, преживели физическо насилие като деца, са имали 50% повишен риск да съобщават за ниско психично здраве в зряла възраст в сравнение с тези без насилие. Но се оказа, че тези, които са преживели вербално насилие, са имали 60% повишена вероятност за ниско благосъстояние.
Проучването е публикувано и в изданието BMJ Open и обхваща данни от над 20 000 възрастни в седем различни проучвания в Англия и Уелс
Водещият автор на проучването, д-р Марк Белис, професор по обществено здраве и поведенчески науки в университета Ливърпул Джон Мурс, Великобритания, заявява, че "резултатите предполагат, че вербалното насилие в детството може да остави психически белези, дълбоки и дълготрайни като тези, причинени от физическо насилие".
CNN отбелязва промените в разпространението на тези видове насилие като става ясно, че физическото насилие е намаляло наполовина – от 20% при родените между 1950 и 1979 г. до 10% при родените през 2000 г. или по-късно. Затова пък вербалното насилие е нараснало. В САЩ над 60% от участниците в проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са съобщили за преживяване на емоционално насилие, а 31.8% – за физическо насилие. Въпреки че проучването на CDC използва термина "емоционално насилие" вместо "вербално насилие", то включва подобни поведения.
Какво представлява вербалното насилие?
Д-р Шанта Дюбе, професор по епидемиология, отбелязва, че в САЩ и по света се наблюдава епидемиологична промяна към по-голяма тежест на вербалното насилие сред населението. Тя добавя, че емоционалното насилие често е свързано с акта на вербално насилие, поради което вербалното насилие често може да остане незабелязано.
Трудно е да се постави ясна граница между строгия език и вербалното насилие, но то може да включва обвинения, обиди, мъмрене, критики или заплахи към деца. Д-р Андреа Данезе, професор по детска и юношеска психиатрия, съветва да се мисли за използването на унизителни термини или изявления, предназначени да плашат, унижават, омаловажават или принизяват човек. Често това е неволно.
Децата разчитат на езика на възрастните в непосредствената си среда, за да научат както за себе си, така и за света. Следователно, начинът, по който се говори на децата, може да бъде много силен както в положителен, така и в отрицателен аспект. Спедиалистът подчертава, че "да бъдеш обект на вербално насилие може да изкриви разбирането на младия човек за това кой е и каква е ролята му в света".
Важно е да се отбележи, че проучването разчита на данни от наблюдение, което означава, че изследователите не могат да кажат със сигурност, че вербалното насилие в детството причинява по-лошо психично здраве в зряла възраст, а само че съществува връзка между двете. Възможно е хора, преживели вербално насилие в по-млада възраст, да имат травма по-късно, но също така е възможно възрастни с по-лошо психично здраве да са по-склонни да си спомнят детството си по-строго.
Въпреки това, големият размер на извадката и силният подход на проучването допринасят за съществуващите доказателства относно въздействието на вербалното насилие.
Признаването на въздействието на вербалното насилие е първата стъпка към създаването на по-здравословна и подкрепяща среда за децата, която да спомогне за тяхното психично благосъстояние през целия живот.
Коментари (0)
Вашият коментар