Журналисти напуснаха прожекцията на новия филм с Джулия Робъртс

Джулия Робърт е една от звездите на филмовия фестивал във Венеция, където актрисата от "Хубава жена" представи филма After The Hunt.

Продукцията получи 6-минутни овации, но бе приета противоречиво, покрай начина на изложената тема за сексуалното насилие. Пред журналисти Робъртс, която участва в проекта, заяви, че точно това е целяла продукцията - да "породи разговор".

Сюжетът разказва за студентка от Йейлския университет, която обвинява университетски професор в изнасилване. Нито версията на студентката, нито тази на преподавателя се представят като напълно достоверни, а филмът поставя под съмнение и двете страни, предава BBC.

Робъртс, която преди това е играла в „Хубава жена" и „Нотинг Хил" и има „Оскар" за „Ерин Брокович", каза, че й е харесало да играе ролята на противоречива жена.

По думите ѝ филмът поражда дебати: „Ние предизвикваме хората да обсъждат темата - да се вълнуват от нея или да ѝ се ядосват".

Героинята на Робъртс е университетска професорка Алма, която е разкъсвана между успешната си ученичка Маги (Айо Едебири) и един от колегите си и приятели, Ханк (Андрю Гарфийлд), обвинен в изнасилване.

По време на фестивалната прожекция няколко журналистки напускат залата преди финала, поставяйки под въпрос морала на филма. Робъртс коментира това:„Именно това искахме хората да  почувстват. Всеки изразява различни чувства, емоции и гледни точки. И с това всеки осъзнава в какво силно вярва и какви са убежденията му."

След излизането си по-късно тази година продукцията вероятно ще предизвика подобен дискурс и може да бъде възприета като противоречива поради двусмислието около показанията на студентката. Филмът не заема ясна позиция в нито една от двете посоки.

Робъртс добавя на пресконференцията пред журналисти: "Сякаш губим изкуството да говорим помежду си. Ако този филм успее да постигне нещо, то най-ценното би било именно да накара хората отново да разговарят."

Филмът е режисиран от италианеца Лука Гуаданино, чиито предишни заглавия включват „Призови ме с твоето име", „Претендентите", „До кокал" и Queer, а сценарият е написан от актрисата Нора Гарет, с което тя прави дебюта си като сценарист.

„Всички герои бяха толкова богати и сложни, а това е просто мечта", казва за участието си Едебири. 

В различни моменти от филма Алма (Робъртс) защитава ту едната, ту другата страна, докато научава повече информация. Все пак актрисата отхвърля предположението, че частичната подкрепа на героинята ѝ за Ханк и съмнението ѝ в Маги възкресяват вредна антифеминистка нагласа.

„Не мисля, че това възкресява просто спора за това, че жените се противопоставят една на друга или не се подкрепят", казва тя. „В този филм има много стари спорове, които се завръщат по начин, който предизвиква разговори."

С разкриването на все повече информация през филма, Алма осъзнава, че елементи от собствената ѝ история може да са повлияли на развоя на събитията.

Робъртс е похвалена от критиците за изпълнението ѝ във филма. Роби Колин от The Telegraph я описва като „най-добрата ѝ роля от години", а The Times оптимистично предсказва, че ще спечели „Оскар".

Но много критици изразиха несъгласие с филма като цяло. Ники Бауган от Screen Daily заяви, че филмът „се поставя далеч пред всякаква реална и ценна дискусия по тези дълбоко сложни въпроси".

„Макар да се стреми да предизвика дебат", продължава тя, „позицията, която заема по отношение на посланията си, е тревожна".

Райън Латанцино от IndieWire каза, че макар Гуаданино да е „един от най-добрите режисьори в момента", филмът „в крайна сметка не е достатъчно неконвенционален", добавяйки: „Той се стреми към морална двусмисленост, но в крайна сметка се оказва изненадващо морално суров".

"Филмът е тревожно объркан и изкуствен, може би се нуждае от допълнителни редакции на сценария, за да се извади по-ясна и по-удовлетворяваща драма отвътре", отбелязва също критичната си оценка The Guardian.

Гарфийлд защитава продукцията като казва, че има нещо присъщо човешко в несъвършената природа на героите, което отчасти го е привлякло към проекта.

„Струва ми се, че когато мотивациите ни са невидими, дори за самите нас, всички ние сме ненадеждни разказвачи", казва той -

"Особено в една култура, в която възприятието за оцеляване е от първостепенно значение. И както всички знаем, хората се държат като животни, когато се окажат в ситуация, в която вярват, че става въпрос за живот или смърт. И аз намерих това за наистина интересно в този свят, в тези герои и в начина, по който техните мотиви, желания и нужди са невидими за самите тях."

Гуаданино, който се завръща в добра форма след режисирането на лошо приетия филм „Queer" от миналата година, се съгласява: „Мисля, че винаги е интересно да видим какво носим в себе си, без да знаем, че го носим. И е очарователно да видим как това се случва в конфронтацията между героите. Мисля, че дори лъжите на хората казват истината."