Жена стои неподвижна шест часа, докато публиката е свободна да прави с тялото ѝ каквото поиска. На маса пред нея са подредени 72 предмета — от розово перо до зареден пистолет. Това не е сцена от филм на ужасите, а реален пърформанс в Неапол през 1974 г., озаглавен „Rhythm 0". Тогава 28-годишната , днес на прага на своя 80-и рожден ден, превръща себе си в жива скулптура, а залата — в лаборатория за човешката природа. Някои зрители я галят с цвете, други я разсичат с бръснарско ножче, трети насочват оръжието към нея. В един момент единствено намесата на други посетители я спасява от потенциална трагедия. С този радикален жест Абрамович не просто влиза в историята на съвременното изкуство — тя променя правилата.
Три години по-късно, вече в дует със своя творчески и житейски партньор Улай, двамата застават голи в тясна врата в „Imponderabilia", оставяйки зрителите да се провират между телата им. През 1988 г. двамата предприемат епичното „The Great Wall Walk" — 90-дневен марш от двата края на Великата китайска стена, за да се срещнат в средата. Първоначалната идея е това да бъде венчавката им. Вместо това срещата се превръща в символичен край на тяхната връзка.
Абрамович отдавна е наричана „бабата на пърформанса", но етикетът звучи почти кокетно за жена, която и на 80 продължава да разчупва граници. Тя е артистка, която използва собственото си тяло като оръжие, олтар и арена, като в процеса безмилостно изследва болката, страха, близостта и властта.
През май 2026 г., по време на следващото издание на Венецианското биенале, името ѝ отново ще влезе в историята. Галерия дел'Академия във Венеция ще открие първата голяма самостоятелна изложба на жива жена артист в над 250-годишното си съществуване. Абрамович вече има опит в пренаписването на канона: през 2023 г. тя стана първата жена с индивидуална изложба в Кралската академия на изкуствата в Лондон. А още през 1997 г. бе и първата жена, отличена със „Златен лъв" на Венецианското биенале.
Новата изложба, озаглавена „Transforming Energy" („Преобразуване на енергията"), бе показана за първи път през 2024 г. в Музея за съвременно изкуство (MAM) в Шанхай. Проектът е вдъхновен именно от най-емблематичното ѝ преживяване с Улай — похода по Великата китайска стена. Във Венеция ще бъдат представени и по-нови произведения, в които Абрамович работи със скъпоценни камъни като кварц и аметист, както и прочутата фотография „Pietà (с Улай)" (1983), където тя държи безжизненото му тяло в ръцете си — образ, който често е излаган редом до „Pietà" на Тициан, последната незавършена творба на ренесансовия майстор.
В свое изявление Абрамович си спомня първото си посещение във Венеция на 14-годишна възраст:
„Пътувахме с влак от Белград и когато слязох на гарата и видях Венеция за пръв път, се разплаках. Беше толкова невероятно красиво — не приличаше на нищо, което бях виждала до тогава. Оттогава Венеция се превърна в традиция за мен, а след като получих Златния лъв през 1997 г., този град зае специално място в живота ми."
Марина Абрамович навършва 80 години като артистка, която никога не е играла по правилата и която отново и отново доказва, че изкуството може да бъде не просто обект, а преживяване, риск и дори живот на ръба. Времето, изглежда, не я укротява — то само я прави още по-смела.
Коментари (0)
Вашият коментар