На първи октомври светът се събуди по-тих. Джейн Гудол – жената, която промени начина, по който мислим за животните, за хората и за тяхната взаимна връзка – почина на 91-годишна възраст. Новината беше потвърдена от нейния институт, а милиони по света я посрещнаха със смесени чувства – тъга по една неповторима личност и благодарност, че са имали щастието да живеят в нейното време.
Историята на Джейн Гудол е толкова необикновена, че напомня приказка – но приказка, в която главната героиня никога не разчита на чудеса, а само на любопитство, постоянство и смелост. Родена през 1934 г. в Лондон, тя израства в семейство, което няма средства да й осигури университетско образование, но има нещо далеч по-важно – майка, която насърчава въображението й и вярата, че всяка мечта е възможна. Когато е едва на година, баща й й подарява плюшено шимпанзе, което тя кръщава Jubilee. Играчката се превръща в неин талисман и остава при нея до края на живота й – символ на една детска страст, която ще се превърне в съдба.
Още като момиче Джейн проявява онова неутолимо любопитство, което ще я направи велика: тя може да стои с часове в курника, за да разбере как кокошката снася яйце; може да наблюдава птиците в градината и да се пита какво означават техните песни. Съучениците й я намират за странна, но тя не се отказва да гледа света със собствените си очи.
Мечтата й да види Африка изглежда почти невъзможна за едно английско момиче без диплома и пари. Но съдбата среща Джейн с палеоантрополога Луис Лийки, който я кани да стане негова асистентка. И така, през 1960 г., на 26-годишна възраст, тя пристига в Танзания, на брега на езерото Танганайка, в националния парк Гомбе. В ръцете си носи само бинокъл и тетрадка, а в себе си – непоколебима решимост да разбере света на шимпанзетата.
Това, което започва като научен експеримент, скоро се превръща в революция. Гудол нарушава всички писани и неписани правила на академията. Вместо да номерира животните, тя им дава имена – Дейвид Сивобрада, Фло, Фифи. Вижда в тях личности, не биологични обекти. А най-голямото й откритие идва, когато наблюдава как един от тях използва клонче, за да си извади термити от мравуняк. Дотогава се е смятало, че човекът е единственият създател на инструменти. С едно наблюдение Джейн събаря стена, която векове е отделяла човека от останалия свят.
Но тя открива и друго – че шимпанзетата могат да бъдат нежни и жестоки, щедри и властолюбиви, обичащи и безмилостни. В техния живот се отразяват и нашите страсти. „Не сме единствените същества с ум и сърце – казва тя – ние сме просто част от голямото семейство на живота."
Малко известен факт е, че в началото властите в Танзания настояват майка й да бъде с нея в лагера, защото се опасяват да оставят млада жена сама в джунглата. Така Маргарет Гудол прекарва месеци редом до дъщеря си, споделяйки първите стъпки на това, което по-късно ще се превърне в едно от най-дългите и най-важни изследвания върху приматите в историята.
С времето Джейн създава свой институт, а по-късно и програмата „Roots & Shoots", която обединява младежи по цял свят в усилията им да се грижат за природата и хората около тях. Вярва, че истинската промяна започва с малките дела: „Всеки ден всеки от нас оставя следа върху планетата. Въпросът е – каква следа ще изберем да оставим."
Животът й не е бил без болка – преживява развод, губи втория си съпруг от рак, а самата тя години наред живее под напрежението на непрекъснати пътувания. Но никога не изоставя мисията си. И макар да страда от неврологично състояние, което затруднява разпознаването на лица, тя развива рядък дар – да вижда хората и животните през поведението им, през начина, по който се движат и общуват.
Въпреки че беше световно известна, в нея нямаше нищо надуто. Тя говореше тихо, с онзи мек английски глас, който кара слушателя да замълчи и да се заслуша. В думите й имаше повече тежест, отколкото в много речи на президенти. „Времето за празни думи и фалшиви обещания отмина – казваше тя. – Ако искаме да спасим планетата, трябва да действаме."
Джейн Гудол си отиде, но нейното дело остава – в горите на Танзания, където още живеят потомците на шимпанзетата, които тя наблюдаваше; в училищата по целия свят, където децата се учат да обичат животните и да пазят природата; в сърцата на милиони, които тя научи, че човек може да бъде смирен и в същото време велик.
Нейният живот е доказателство, че големите промени започват с един човек, който си позволява да мечтае. Малкото момиче с плюшеното шимпанзе се превърна в жена, която пренаписа науката и ни показа, че границата между нас и останалите живи същества е много по-тънка, отколкото сме си мислили.
„Никой не е твърде малък, за да промени нещо" – казваше тя. И именно с тази вяра Джейн Гудол ще остане жива в паметта на човечеството – като глас на гората, на животните и на онова вечно човешко любопитство, което ни тласка да разбираме и да пазим света около нас.
Коментари (0)
Вашият коментар