Семейната сила на братя Николови и една голяма гордост за всички нас

В залата в Пасей Сити онзи вторник вечерта не беше само волейбол. Беше обещание - че можем да се изправим, когато ни е най-трудно, и да дадем нещо повече от чисто спортна победа: да върнем на едно цяло общество вярата, че младостта и труда могат да събудят национална гордост. България бе с два сета назад срещу Съединените щати, когато се случи онова, което ще помним дълго - обрат, който имаше лице, име и семейна история: Александър и Симеон Николови.

Първите два сета преминаха в полза на американците - 25:21, 25:19 - и сякаш всички логични аргументи бяха срещу нас. После дойде пробуждането: 25:17, 25:22 и тайбрек 15:13. Младият Александър завърши срещата с 29 точки - мач, който ще бъде записан като един от повратните моменти в неговата ранна кариера.

Някъде между блоковете и асовете звучаха и чуждите признания. Ковчежникът на американския отбор - треньорът Кърч Кирали, не скри уважението си: „Give Bulgaria great credit; they did a masterful job of coming back. Alex Nikolov got them out of lots of trouble." (от англ., "Отдайте голямо признание на България; те свършиха майсторска работа със завръщането си. Алекс Николов ги измъкна от много проблеми.")

Тази история не е само за една вечер. Тя е за корените, от които растат тези двама млади - за една фамилия, в която спортът се е превърнал в образец на живот, а успехът - в резултат от дългогодишен труд и изграждане на характер. Център на тази история е бащата - Владимир Николов, едно от най-ярките имена в българския волейбол. Днес, когато синовете му носят националната фланелка, той говори не толкова като легенда на играта, колкото като баща: „Мечтата на всеки родител е децата му да го задминат. Аз бих бил най-щастливият човек на земята, ако това се случи."

Владимир не говори празни думи. В предаването „Арена спорт" по БНТ той отбеляза, че късметът е за подготвените и че това, което видяхме срещу САЩ, е плод както на индивидуални изпълнения, така и на цялостна подготовка - треньорска, щабна и организационна. С думите си той сложи акцент върху труда и дисциплината, които стоят зад блестящия резултат.

Има нещо много човешко в начина, по който Александър и Симеон разказват за своя път. Те не се представят като изключения, които просто „имат талант", а като момчета, които са минали през тренировки, грешки, съмнения и подкрепа. Симеон, разпределителът, който расте пред очите ни във високата сцена, каза пред камерите: „Да сме на четвъртфинал означава много, заради трудът, който сме положили. Горд съм със себе си и брат си, и мисля, че даваме най-доброто от себе си, за да продължим делото на баща си и фамилия Николов." Това е изречение, което не опира само до статистика — то свързва личното усилие със семейната отговорност и с националната кауза.

Александър, от своя страна, е онова ядро, което в решителните моменти поема тежестта на очакванията. След мача с Америка той призна, че е искал победата „incredibly bad" - изречение, което на прост български звучи като „зверски много искахме този успех".

За да оценим мащаба на това, което постигнахме, трябва да видим и историята на самите момчета. Симеон е вторият от трите сина в семейството и отраснал под погледа на баща, който знае и цената на успеха, и цената на провала. Медийните материали и интервюта рисуват портрет на млад талант, който учи дисциплина, взима примери от брат си и от баща си, но и търси своя път — между очакванията и собствените амбиции.

Това, което прави семейната история елегантна и поучителна, е начинът, по който ценностите са предавани: труд, скромност, уважение към труда на другия и осъзнато приемане на отговорността да носиш национална фланелка. Владимир не се гордее само с резултатите - той говори за подготовката, за дългите дни и нощи, за работата на целия щаб, и за това, че успехът няма да дойде даром. „Късметът помага на подготвения", каза той в едно от интервютата си - и това не е клише, а философия, която се чува във всеки репортаж и в секи разговор с момчетата.

В този разказ няма митологизация: братята не са издигнати в идоли, а са показани като хора, които са избрали да работят по правило. Те признават слабостите си и говориха честно за страховете и радостите. Симеон не крие, че има контузии, че понякога е притиснат от очакванията, но и подчертава, че точно семейната опора - съветите от баща му и подкрепата от брат му, му помагат да преодолява. „Брат ми е модел за мен", казва той в друго интервю.

Какво ни дава всичко това като общество?

На първо място пример. Когато младите хора виждат, че трудът и стойността са възнаградени, че семейните ценности и дисциплината могат да прекроят съдби, те започват да вярват в собствените си възможности. Когато националните герои не са безпогрешни, а нормални човешки същества, това ни прави по-близки до тях и по-склонни да поемем отговорност за собствената си общност.

Историята на Николови е като огледало за държавата ни. Не институции и чиновници я правят силна, а изборът какво да правим с младите си таланти - дали ще ги оставим да избледнеят в сянката, или ще ги подкрепим, обучим и обикнем така, че да израснат на голямата сцена. Победата срещу САЩ не беше просто резултат от пет гейма. Това беше знак, че когато се инвестира в младите, когато им се даде доверие и пространство, България може да си върне достойнството пред света.

Днешният полуфинал е още един шанс да превърнем емоцията в памет, която ще ни носи години наред. Никой не може да гарантира победа, но можем да гарантираме дух, увереност и онова чувство за семейство, което Николови превърнаха в свой почерк. Защото от такива примери започват промени: примерът ражда навик, навикът изгражда характер, а характерът оформя общество, което може да ходи с високо вдигната глава.

Да се гордеем с тях не е достатъчно - трябва да вярваме в тях, както и в другите ни млади. Защото в основата на всяка истинска национална радост стои една човешка история. История за труд, упорство и любов. Братята Николови я написаха с огромна смелост в една волейболна вечер. Оттук нататък остава нашата част - да ги следваме, да ги подкрепяме и да вярваме, че всяко българско дете заслужава шанс да живее в по-добра държава.

Водеща снимка: Starphoto.bg