Напишете дума/думи за търсене

Мартина Йорданова: Досега сме рециклирали 450 тона капачки и сме помогнали на 36 болници

„Човек не може да загуби уменията и енергията си. Падаш, ставаш и продължаваш”

Тя е съосновател на „Капачки за бъдеще“, координатор събор „Рожен – наследство в бъдещето“. Родена е във Варна, където завършва икономически техникум, а после и бакалаварска степен по икономика. На 25 години идва в София на гости на близки и остава. В столицата завършва и магистратурата си в профил „Икономика“. До 2018 г. се занимава с реклама, събития и медии, което, споделя Мартина, ѝ помага да развие добре организационните си умения. От 2018 г. живее във Велико Търново, където е мениджър проекти в Национална овцевъдна и козевъдна асоциация. „Основно развивам кооперирането на малки и средни животновъдни ферми в страната и съм координатор на две големи събития, а именно Роженския събор (да, този така любим на всички българи събор в Родопите) и Национален събор на овцевъдите в България, който се организира в Арбанаси – споделя Мартина. - Паралелно с доста натоварения ми работен ден отделям време и за „Капачки за бъдеще“ и „Дарения за ученици“.“ „Капачки за бъдеще“ е кампанията, която над 1 милион българи припознаха като своя и обичана. Заедно с другия ѝ създател – Лазар Радков, вдъхновяват всички тези хора да събират и предават пластмасови капачки, а с парите от тях закупуват нови и подменят вече амортизирани кувьози в общинските болници в България, като някои от най-старите са били на над 40 години. Днес събират средства за втората в България напълно оборудвана детска линейка. Втората кампания – „Дарения за ученици“, се ражда по време на първия локдаун през март 2020 г. Чрез нея Мартина Йорданова свързва хора, които имат стара и вече непотребна за тях техника, с деца в нужда, които искат, но нямат възможност да се включат в дистанционното обучение.

Интервюто на Мартина Йорданова е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

Защо и как стартирахте „Капачки за бъдеще“?

– Случайно. Лазар организираше безплатни кондиционни тренировки в южния парк и аз отидох на една такава през юни 2017-а. Той предложи да събираме капачки и да направим нещо готино. На другия ден вече бях намерила един багажник на лека кола, разказахме на приятели и оставихме нещата да се случат. Края на септември същата година се чухме, организирахме приятели, които да помогнат с лични средства, и мислехме, че ще се справим. Но още в първата нощ събитието беше обвързало над 2000 души в социалните мрежи, а за по-малко от 2 седмици достигна до близо 500 000 и тогава разбрахме, че с камиончето, което бях намерила, няма да се справим. И се свързахме с общината, с фирма рециклатор със собствен транспорт и така за 2 седмици събрахме първите си 10 тона пластмасови капачки.

На колко болници сте помогнали? Колко хора ви подкрепят и колко тона пластмаса сте рециклирали до момента?

– Досега сме помогнали на 36 болници от цяла България и сме рециклирали над 450 000 кг (450 тона) пластмасови капачки. И всичко това благодарение на хилядите доброволци и стотиците хиляди български граждани, които събират пластмасови капачки.

Коя е най-мотивиращата и вдъхновяваща случка, свързана с вашето доброправене?

– Много ми е трудно да кажа, че ме е мотивирала само една случка. Мотивацията ми да доброволствам за „Капачки за бъдеще“ е първо в разбирането ми за живота, в отношението ми към средата, което съм изградила още от дете, във възпитанието ми, а впоследствие и в контакта ми от първо лице със състоянието и отношението на държавата към малките общински болници в България, а и като цяло към малките населени места.

Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате и доказвате?

– На първо място за мен развитието трябва да е обвързано с кауза, цел, промяна на среда или общество. Дори работата, в която горя в момента, е част от това – да помагам, да давам енергия и умения, да развивам. Много бих се радвала, ако повече българи осъзнаят, че големите градове не са България.

Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?

– Аз вярвам, че формулата за здрава връзка е времето, което прекарваме заедно, и комуникацията помежду ни.

Кое от своите родители взехте, за да продължите напред, и от какво от техния опит се отказахте?

– Всъщност доста приличам по активност на майка си. В нейните младини тя е била изключително деен и комуникативен човек, борила се е за много промени в житейския си път, което със сигурност ми е повлияло. Докато баща ми – той пътуваше из целия свят с кораби и често отсъстваше, липсваше във важни моменти, което днес ми напомня колко важно е времето с любимите ни хора и да бъдем с тях, когато имат нужда от нас.

Как и къде една успяла и силна жена може да открие точния човек за точната връзка?

– Определено няма формула, но със сигурност в най-точния за нея момент...

Как подреждате своя ден извън служебните ангажименти? Как пандемията промени ритъма?

– Обичам да пътувам – това ми липсва. Обичам също безвремието на един любим къмпинг в България, който посещавам последните 5-6 години. А зимата… живея на последния етаж с гледка към голяма част от Велико Търново – красиво е, харесва ми да го гледам. Обичам и да чета – определено имам повече време за това покрай COVID-19.

Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз” и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?

– Не бих променила нищо – всеки етап от живота ми ме е научил на нещо.

Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

– Човек не може да загуби уменията и енергията си. Падаш, ставаш и продължаваш. Няколко пъти съм започвала да се доказвам в напълно различна среда – било ми е много трудно, много емоциално, имала съм хубави и лоши моменти, но винаги съм намирала причина да продължа.

Какво е човечността?

– Човечността е в малките неща, малките действия, които правим за себе си и за другите – доброта, разбиране и подкрепа.

Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?

– Кауза, воля, постоянство и компромиси.

С какво ще сте променили професията, общността и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?

– Аз вярвам, че имам още много работа, която трябва да свърша в полза на семейството, обществото и средата си. Обръщайки се днес назад, едва на 33, виждам, че не съм живяла напразно досега. Вярвам, че имам още много добри и успешни проекти да развия – бъдещето е пред мен. А и кой е казал, че ще практикувам пенсионирането?

Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X