Напишете дума/думи за търсене

Ваня Николова: Как си лягаш успял? Със сигурност е по-добре да заспиш щастлив

„Никога не ми е било интересно да съм с мъж, когото трябва да управлявам”

Ваня Николова е сценарист. Завършва магистратура по нова обща история XV-XIX в. в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с научен ръководител проф. Андрей Пантев. В началото на професионалния си път е журналист в печатната преса, а през 2001 г. става сценарист на култовия „Сблъсък“ по bTV. Следва постът на редактор в Big Brother, както и главен редактор на Star Academy по Нова телевизия. През 2006 г. Ваня Николова се връща в печатните медии като главен редактор на сп. МАХ, а от 2010 г. започва истинският ѝ флирт с киното като сценарист на „Под прикритие“ (вкл. главен сценарист на сезон 2), „Четвърта власт“, „Връзки“, „Голата истина за група „Жигули“ и др. Тя е автор и на театралния спектакъл на Михаил Билалов „БУМ- БУМ: Еволюция на престъпното мислене“.

Интервюто на Ваня Николова е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

- Във времена, в които дори за зрителите е трудно да се доберат до кино, как се справяте?

– Помежду си сценаристите често се шегуваме, че вирусът не успя да ни попречи, защото и без това работим „по пижами“. Обикновено го правим от вкъщи и само в определени моменти наистина имаме нужда от офис. Процесът на писането, когато това ти е занаятът, не се влияе от времето – дали пече, или вали, дали върлува чума, или пред вратата ти има глутница чакали. На сценариста му трябва добро въображение и нещо за писане – най-добре това да е компютър. Мисля, че от всички звена в създаването на един филм ние сме най-малко засегнати.

- Как пандемията промени работата и изискванията за вас като човек, който пише и създава кино?

– Няма да говоря за себе си и за България, защото тук всичко е на обратно. Но ако излезем от нашия гьол, най-вероятно дълго време никой няма да снима филми за коронавирус, защото никой няма да иска да ги гледа. Спирането на киноиндустрията за повече от година ще оформи сериозен глад за истински добри истории. Това пък ще доведе до много сериозно пресяване на проектите. Студиата и платформите едва ли ще залагат както преди. Особено ако искат да си върнат загубите от пандемията. Ще бъде много трудно и за непознатите имена в бранша, тези, които сега изгряват. С доказано добри сценаристи продуцентите ще поемат по-малък риск. От това ще спечели само публиката, която вече доста се отегчи от скучни онлайн церемонии, където зад любимата ти актриса виси домашното ѝ перде. Вярвам, че много скоро това ще е зад гърба ни.

- Разкажете две истории – тази, в която сте спечелили професионална битка благодарение на това, че сте жена, и друга, в която сте изгубили, защото сте жена?

– Не помня да съм печелила или губила професионално заради пола си. Винаги съм била наемана за това, което се предполага, че мога. Например, през 2006 оглавих мъжко лайфстайл списание, въпреки че съм жена. Тогава това изглеждаше дори като плюс, но пък работих с доста мъже, така че намерихме баланс.

- Как усещате, че един мъж се плаши от силна жена? Опитвате се да го успокоите, заблудите или поемате управлението на връзката?

– Как може да си с някого, който се плаши от теб? Хубаво е човек да търси тези, които приличат на него. Затова не вярвам в израза „противоположностите се привличат“. Привличат се „еднаквостите“. Мъжете в живота ми винаги са ми казвали „давай“. Никога не са ме спъвали, не са ми пречили, не са били потиснати. Сигурно защото са били наясно със себе си. Ако започнеш да утешаваш някого или да го строяваш, по-добре е да си вземеш пудел. Никога не ми е било интересно да съм с мъж, когото трябва да управлявам. Някъде Маркес беше писал, че жените се отдават само на решителни мъже, защото им вдъхват увереност да се изправят пред живота. Съвсем вярно е.

- Много жени преосмислят живота си на определена възраст и правят остър завой, отказвайки се от нещата, които иначе трудно са постигнали. Какво би ви довело до подобен житейски „бърнаут”?

– Обикновено такива ходове се правят след големи професионални разочарования или заради мъж. Жените сме по-податливи на емоции и можем по-лесно да зарежем всичко, за да последваме някого. На мен ми се случи само веднъж. Бях на 35, когато се принудих напълно да си сменя работата. Това беше свързано с голямо професионално разочарование. Започнах да работя като сценарист в „Под прикритие“ и уж трябваше да е само за няколко месеца, а останах в този занаят вече десет години.

- Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз“ и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?

– Докато детето не се опари на котлона, то не знае, че горещият котлон води до неприятности. Колкото и да казваш „Не пипай там!“, това няма да доведе до нищо. Затова не бих си дала съвети. Всеки трябва да мине по пътя си и да направи своята купчина от грешки. Те са дори задължителни. Но ако трябва да се откажа от нещо, това със сигурност ще са цигарите.

- Какво винаги сте искали да кажете на мъжете, но не сте се осмелявали?

– Когато чуя въпроса: „Виждала ли си ми...(ключовете, телефона, зарядното и т.н)“, понякога искам да кажа: „Намери си ги сам!“. Но не го правя, защото знам, че няма как мъжът да се оправи без мен.

- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

– Бих преподавала опита си на другите.

- Какво е човечността?

– Да спреш в десет вечерта, когато някой е закъсал на пътя.

- Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате?

– Да пътувам на места, на които не съм била досега. Или пък да се видя с хора, които са ми любими, но не съм срещала отдавна. В сегашния момент и двете вече са „големи радости“.

- В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?

– Трудно е да си легнеш успял. Даже не знам как си лягат успелите през деня хора. Със сигурност е по-добре да завършиш деня си щастлив. Успехът и щастието често пъти нямат нищо общо.

- С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?

– Писането, слава богу, се практикува и от пенсионери. Например Стивън Кинг е пенсионер. Но бих била много доволна, ако с моята работа съм накарала някой да се усмихне или да се разплаче. Ако съм вдъхновила някого. Или пък ако някой е научил нещо от мен.

Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

Снимка: KARE studio

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X