Напишете дума/думи за търсене

Моника Станишева: В България трябва да има екосистема от почтени бизнеси, които не се хранят от политиката

Бих искала да давам шанс на талантливи хора да се развиват и заедно да променяме средата към по-добро

Моника Станишева е собственик на агенция „Актив Груп“ и член на борда на Dir.bg. След руската гимназия, която завършва със златен медал, идва журналистиката в СУ, а после и втора магистратура в УНСС по счетоводство. Кариерата ѝ започва с едно стажантско лято в „По света и у нас“ през 1990-а. През следващите 7 години е репортер в новините на БНТ, после в радио „Витоша – VOA Europe“ и във вестник „24 часа“. „През 2001-а основах първата си агенция „ПР Медия“. За 3 години тя стана една от найбързо развиващите се агенции за интегрирани комуникационни услуги и през 2008-а променихме името си на „Актив груп“, споделя Станишева. От 4 години е и в борда на директорите на Dir.bg.

Интервюто на Моника Станишева е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

Какво харесвате у себе си и какво не – погледнете се със самоирония.

– За разлика от другите хора, които гледат да направят живота си по-лесен, аз, ако мога да усложня нещата, не пропускам възможност. Когато около мен се възцари атмосфера на равновесие и спокойствие, непременно я развалям с поредна доза нововъведения. И накрая, винаги обичам да давам съвети, без да ми ги искат, но на обратното много се дразня.

С какво в своята работа сте по-различна от вашите конкуренти?

– Приемаме всеки нов проект като предизвикателство, постоянно се развиваме и учим. Ако разчиташ само на рутината и опита в сфери като медиите и комуникациите, няма да постигнеш много. Щастлива съм, че екипът ми ме подкрепя в това разбиране и затова често сме първите, които предлагат нов продукт или решение.

Как мотивирате своя екип да работи?

– Харесвам една мисъл на големия американски архитект Луис Кан, че „дори обикновената тухла иска да бъде нещо повече“. Много е важно да даваш възможност на един човек да се развива в компанията, в която работи. Всеки иска да бъде нещо повече – да е част от успешен проект, фирма или от идея, по-голяма от него самия. Хората се мотивират, когато постигат заедно цели, когато се чувстват оценени и усилията им се възнаграждават. Старая се да го правя, но може би невинаги успявам.

Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си?

– Ценя хората, с които работя, но рядко се сприятелявам с тях. Поне моят опит показва, че това често води до недоразумения в работните отношения.

Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?

– С по-малкия ми брат имахме безгрижно детство в семейство на баща журналист и майка лекар. Моите родители ни дадоха най-важното – много любов и разбирането за света, кое е добро и зло. А когато беше на 5 годинки, малката ни дъщеря Дария обясни какво според нея е семейството: „Ами там, където всички се обичат“. Не знам дали мога да го кажа подобре от нея. Децата са невероятно интуитивни, имат безпогрешни рецептори. Те винаги усещат дали мама и татко се обичат и щом това е така, всичко вкъщи е наред. В основата на всяко здраво семейство стои любовта между мъжа и жената. Надградена с доверие и уважение, нужната доза компромиси и добро чувство за хумор. За да запазите силна връзката си, имайте винаги своето „време за двама“, подарявайте си красиви моменти, добри думи и повече нежност. Открийте заедно всичко в живота. Пътувайте, учете. И не се плашете от трудностите и предизвикателствата – те също каляват любовта.

Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?

– Не се притеснявайте, че децата не ви слушат. Притеснявайте се, че ви гледат. Личният пример и светоусещане, ценностната система и поведението на родителите винаги се проектират върху децата. Опитвам се да имам всеки ден време само за тях, когато цялото ми внимание е фокусирано върху това, което ги вълнува. Говорим как е минал денят ни, споделям много с децата си и те с мен. Не се карам, ако сгрешат. Насърчавам ги да се учат от грешките си, не да се страхуват от тях. Сергей също много се занимава с децата. На него се дължи любовта им към книгите. Опитваме се да ги възпитаваме така, че да станат добри и почтени хора, с ясен ориентир за ценностите в живота. С големите си деца съм много близка. Учат в американски университети, амбициозни са, самостоятелни. Виждам как взeмат живота си в ръце и това ме прави много горда. Като минат години, разбираш, че връзката родители – деца постоянно се развива. Едно от най-прекрасните пътешествия през живота. Да останеш до детето си от ожулените колене, през разбитото тийнейджърско сърце, до неговите зрели житейски решения, е най-големият подарък в живота. Това усещане не може да се замени с нищо на света.

Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате? В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?

– А защо не и двете? Може би добрият баланс между работа и личен живот носи удовлетворението. Човек има една най-важна среща всеки ден – тази със себе си. Може да е тенис или фитнес, хубава книга или музика, чаша вино с приятелка, спа процедура. В последните години уча пиано и френски заедно с децата. Много ме зареждат пътувания и концерти.

С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?

– Ще ми се да вярвам, че давам шанс на талантливи хора да се развиват и заедно да променяме средата около нас към по-добро. В България трябва да има екосистема от почтени бизнеси, които не се хранят от политиката и развиват потенциала си в пазарна конкуренция. Подобна бизнес среда съществува и именно нейното развитие трябва да е добрата картина на бъдещето, за което работим. А по темата за пенсионирането имам особено мнение. Плаши ме, че с остаряването си повечето хора приемат, че вече няма какво да научат. Не харесвам самодоволството и чувството за самодостатъчност – стигнеш ли до тази фаза, си полезен единствено на себе си. Човек трябва да се провокира, да излиза от зоната си на комфорт, ако иска да се развива. Иначе умира – и професионално, и личностно. Нямам планове да се пенсионирам – нито в ума си, нито в работата си. Нито в любовта или любопитството към живота.

Търсете луксозното издание на "24 часа" и Mila.bg "Жените, които променят" на местата за продажба на списания в цялата страна

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X