Напишете дума/думи за търсене

Нели Ангелова: Хубаво е на финала да има с кого да се порадваш на успеха. Иначе за какво ти е?!

"Това, че съм представител на слабия силен пол, никога не е било пречка в работата ми"

"Възпитанието на децата е основното мерило за успех на една жена"

Нели Ангелова e директор комуникации на „Нестле“ за Югоизточния пазар, описва себе си като „дете и тийнейджър на прехода, което трябваше да се научи да премине от „другарко“ към „госпожо“, от униформата в училище към пазар, залят с мечтаните стоки и марки доста бързо. „Все още помня пионерските лагери, бригадите, но и първия път, когато чух думите „приватизация“ и „реституция“, както и първата си заплата. Слушах приказки на дългосвиреща плоча, после въртях аудиокасета на молив, а сега вярвам в силата digital by design.“ Ангелова започва работа на 17 г. в тогавашния завод „Малчика“, след като година и половина продава шоколади LZ на импровизирана сергия на Сточна гара. По-късно заводът е част от същата тази приватизация и идването на „Нестле“ на българския пазар. Макар да е завършила коренно различна специалност в Техническия университет в София, Нели Ангелова вече повече от 29 г. е част от голямото семейство на „Нестле“. С мъжа до нея са родители на 11-годишен син, „а последният субект, който оказа силно влияние върху мен и ми показа колко е благотворно движението за здравето ни, е померанът Люк“, споделя Нели.

Интервюто на Нели Ангелова е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

- Какво харесвате у себе си и какво не – погледнете се със самоирония.

– Винаги отговорът ми на този въпрос е цитат от „Опасен чар“: „... строг, но справедлив“ човек“ – това съм аз. Вродената ми целеустременост и натрупаният опит ме водят до чести моменти на безкомпромисност по отношение на резултата и ниска толерантност към онези, които са част от процеса и дори искат да са в него, но не задължително да дават най-доброто от себе си. Вярвам в концепцията за екипната работа и приноса на различните, но показвам бързо и директно, че място за шикалкавене във всичките му форми няма, особено когато е за сметка на някой друг. Инвестирам време, усилия и енергия да предам опита и знанията си на новото поколение професионалисти. Работя върху себе си да намаля и да избягвам ситуациите, в които съм рязка с околните.

- Какви ценности изповядва вашата компания и каква е вашата лична професионална мисия?

– „Нестле“ ценностите са основани на уважение – към нас самите, към другите, към различните. Лично за мен е повече от щастлива случайност, че ценностите на компанията, за която работя, напълно съвпадат с моите лични. Когато се отнасяш с уважение, в края на деня си по-успешен и по-удовлетворен. Не губиш време в безсмислени неща като това да променяш някого. С уважението като подход и отношение вземаме най-ценното от хората и техните различия и резултатите идват бързо. Естествено, това е една обща рамка. Правата да сме различни вървят заедно и с отговорността ни да сме коректни. Аз вярвам, че ако всеки съзнава ролята си и приноса си, ако бъде открит и отговорен, нещата се получават добре. А успехът поражда нов успех. И това е удовлетворението.

- С какво в своята работа сте по-различна от вашите конкуренти?

– Първо бих искала да отбележа ролята на всеки един професионалист и че тяхната работа, устойчиво изпълнявана във времето, води до промяната. Може да звучи като клише, но съвременните бизнес лидери са били част от навлизането на бизнес елементите в нашата икономика преди 20-25 години и моделът учене и работа/ работа и учене беше реалността, в която оперирахме и живеехме. Бих отбелязала като фундаментално важно дисциплината във всичките й форми като стартираща точка за успеха. Дисциплината да си целенасочен, да следваш плана си, да уважаваш участниците в процеса – екипа си и екипите на конкурентните фирми. Дисциплината да се пребориш с различни предразсъдъци, като този, че си само служител и че нищо не зависи от теб, че няма начин да си успешен, ако нямаш духа на предприемача, че бизнесът не е твой, и т.н.

- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на вашите колеги – важно ли е за вас тяхното мнение?

– В началните си години като мениджър и пряк ръководител нямах точната представа защо е толкова важна мотивацията, след като всички ние сме честно заплатени за труда си. С годините натрупан опит разбрах, че да мотивираш, е да можеш да запалиш онази малка частичка от собствения ти огън у другите и че само заедно ще постигнете крайната голяма цел. Важно е, да, много е важно! Лично аз съм отворена към моя екип, като оставям на тях да избират пътя – дали ще им е полезно да са близо до мен, тоест да не се притесняват да ме потърсят във всеки един момент, или ще изберат по-формален начин на комуникация (регулярно организирани срещи с конкретна програма и точки на обсъждане). Вратата на офиса ми и телефонът ми винаги са отворени за всеки, който има нужда или би желал да сподели нещо. Това за мен е в основата на добрата комуникация и добрия екип. После идва моята отговорност – да определя рамките на работата, целите и тактиките, които са важни. Не бих искала да пропусна и ролята на признанието. Научила съм, че то е нещо много лично. Има хора, които имат нужда да бъдат „потупани по рамото“ пред голям форум и аудитория, други, обратното – притесняват се от това и „добра работа свърши“ на четири очи ги запалва за следващи успехи по-силно. Разбира се, за да се получи всичко това, трябва да познаваме хората, с които работим, и да сме наблюдателни спрямо техните лични особености.

- Как се промени бизнесът като цяло във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?

– Това, което се случи на човечеството през цялата 2020 г. и продължава още, има своите грозни и лоши страни – в здравен, социален и икономически план. Безспорно е, че дръпнахме ръчната спирачка доста рязко. Не всички бяхме подготвени за това, не всеки беше достатъчно силен да устои и да се адаптира, а и много групи (професионални и социални) трябваше да реагират адекватно и да се преквалифицират. Но пандемичната обстановка също отвори възможности за нас да мислим по различен начин, да предприемем стъпки, за които довчера бяхме скептични или не сме вярвали, че ще работят. Няколко са основните промени, които смятам, че бизнесът придоби вследствие на глобалната пандемия. В целостта си стана по-солидарен с нуждите на обществото. Не само с вълните помощ към работещите на първа линия, но и спрямо грижата към собствените си служители. Безспорен е ръстът на дигиталния канал като комуникация и реализация на предлагани стоки и услуги. Нещо, към което може би е имало недотам оптимално използване преди времето на COVID-19, но в определени периоди може би и един от малкото варианти бизнесът да продължи дейността си. Като цяло след първоначалния шок и последвалото объркване и чувство на несигурност как да продължим голяма част от бизнеса започна да мисли иновативно и да взема решения много по-бързо от преди.

- Как се справяте с тези, които несъзнателно пречат или активно вредят на успеха на компанията и на вашия екип или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?

– Вярвам в силата и ефикасността на директната и навременна комуникация и че тя е в основата на добрите взаимоотношения между хората. И винаги когато се получава момент на разминаване между това, върху което първоначално сме се обединили, и реалното му състояние в момента, намирам начин да го адресирам. Навременната обратна връзка, подкрепена от аргументи и точни примери, според моя опит помага много да има един добър стандарт на представяне у иначе различни хора, част от екипа. Да, разделяла съм се с хора в годините, но винаги е било с чистото съзнание, че съм направила всичко, за да подобрим взаимоотношенията си. Понякога хората се разделят и защото имат различни приоритети или начин, по който виждат нещата, а това го разбират след време. Така че болка няма.

- Разкажете две истории – тази, в която сте спечелили професионална битка благодарение на това, че сте жена, и друга, в която сте изгубили, защото сте жена?

– Излязоха резултати, които показват, че 30 години след големите промени страните в Източна Европа продължават да дават повече възможности на жените като професионална реализация и лично аз мога само да потвърдя тези данни от личен опит. Част съм от компания, в която 68% от мениджърския състав е съставен от представителки на нежния пол. Но не вярвам, че причината е в това, че сме жени. По-скоро е поради това, че притежаваме необходимите качества и умения. Най-добрият пример, който мога да дам, е моята кариера въобще, и че към настоящия момент управлявам бранд и корпоративната комуникация на „Нестле“ за Югоизточния пазар, който се състои от 9 държави (България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина, Северна Македония). Но това е резултат от богатия ми опит в компанията и познанията ми в определени области, т.е. на моето изградено CV. Категорично и щастливо заявявам, че до този момент не съм имала усещането, че това, че съм представителка на слабия силен пол, е било пречка за мен в работата ми.

- Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион”, вашата голяма печалба?

– Моят първи милион са хората, с които съм работила през годините, и най-вече моят екип. С някои от тях продължаваме да сме и сега, други са поели по своя път, но удовлетворението, че заедно сме постигнали много неща, че съм допринесла за тяхното професионално развитие, е изключително мотивиращо. И, разбира се, всеки от тях е дал нещо и на мен в даден момент – различен поглед, повод за размисъл и т.н.

Фотограф: Николай Литов
Грим: Алина Манова
Фотосесията е осъществена в Hyatt Regency Sofia
Фотограф: Николай Литов Грим: Алина Манова Фотосесията е осъществена в Hyatt Regency Sofia

- Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?

– Вярвам, че възпитанието на децата е основното мерило за успех на една жена в цялостен житейски план. Не само да продължи биологично рода със създаването им, но и да остави добър отпечатък с тяхното възпитание. По тази причина това е също толкова важна част от ежедневието ми както и самата ми работа. Ролята и личният пример са от голямо значение. Това, което синът ми вижда от моето собствено поведение, и дали думите ми отговарят на делата ми, е в основата на моя личен модел на възпитание. Общуването ни е открито и двупосочно и често и аз съм в позиция, в която научавам нови неща от него. Той го оценява високо и това се отплаща – в следващи случаи е по-склонен да приема съвет и мнение, защото знае, че е уважаван като личност, а не трябва да изпълнява безпрекословно всичко, което му се казва.

- Кое взехте от своите родители, за да продължите напред и от какво от техния опит се отказахте?

– Моите родители ме възпитаваха на труд и макар да е имало много моменти, в които като дете да не съм го разбирала и съм се бунтувала срещу това, сега съм им изключително благодарна. Трудът е в основата на дисциплината и нивото, което имам, както и на чувството ми за отговорност.

- Как е по-просто да се прави успешна кариера – сама или с мъж до себе си?

– Ние сме социосъщества и не сме създадени да живеем сами. Категорично не вярвам в silo модела – било в професионален или в личен план. Дори и при най-големите шампиони в индивидуалните спортове има някой, който ги подкрепя. Кариерата не е самоцел или саморезултат. Тя идва от години положен труд и много поета и превърната в екшън и рефлекция обратна връзка. А това е изтощителен и дълъг процес. Затова всеки един от нас има нужда от някого, който да го подкрепя в ежедневието – да бърше сълзите му, да споделя успехите му или да го свали на земята, когато е необходимо.

- Как подреждате своя ден извън служебните ангажименти? Как пандемията промени ритъма?

– Прекарвах в път и далеч от дома между 30 и 60% от времето си, но пандемията ме приземи бързо, рязко и на едно място – вкъщи. Сега там се случва по-голямата част от живота ми – работа, индиректно участие в дистанционното обучение на сина ми, домакински дейности. Спомням си, че в началото на първия локдаун бях доста объркана, но после моята развита и безупречна организационна дисциплина взе връх и нещата се напаснаха. Но истината е, че е доста трудно. Работата от вкъщи всъщност върви с няколко паралелни процеса. И се нуждаем от доста силна мотивация и фокус да поемем всичко това. Моят подход е да гледам с приоритет на позитивното, което една ситуация предоставя (винаги има такова), и да приемам неудобното като „необходимо зло“ или временно положение. Затова продължавам да полагам грижи за себе си и за външния си вид, независимо че в повечето дни съм практически само вкъщи.

- Много жени преосмислят живота си на определена възраст и правят остър завой, отказвайки се от нещата, които иначе трудно са постигнали. Какво би ви довело до подобен житейски „бърнаут”?

– Не смятам, че осъзнаването на края на един житейски етап е резултат от „бърнаут“. Животът ни е поредица от етапи, които ние изживяваме по един или по друг начин и преминаваме нататък. Дали този преход е успешен, в голяма степен зависи от поуките, които сме взели за себе си. Това, че слагаме точка на един етап, означава, че сме постигнали всичко в него и че няма какво повече да дадем. Не съм убедена, че жените се отказват от нещата, които трудно са постигнали. Може би, поемайки нещо ново, искат да пренесат наученото от предходния период. Аз поне съм имала такъв опит в житейски план и съм видяла ползите и за себе си, и за хората около мен. Кога влязохте в кухнята за първи път, кога влизате сега и каква е кулинарната ви визитка? – Не знам дали моят дом е моята крепост, но кухнята е! Обичам всичко около готвенето. Идеите, мненията, опита, планирането, подготовката, самото готвене и, разбира се, резултата, споделен с хората около мен. Обичам да следя развитието на технологиите в тази сфера и се възнаграждавам с някоя нова „играчка“ от време на време. Бих определила себе си като традиционалист, за когото най-важното е продуктът да е максимално сезонен, локален, фермерски.

- Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз” и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?

– Не бих се отказала от нищо, ако трябва да повторя живота си. Намирам го за богат, пълен с опит, ценни хора, моменти и случки, които са ми дали много. Доволна съм както от радостите и постиженията, така и от трудните моменти, и от тези, за които съм си казвала: „Този път няма да се справя“. Но силата да продължа винаги е била с мен, независимо дали съм го съзнавала или не. А съветът, който бих дала на моето 20-годишно „аз“, е цитат от една много ведра песен на Боб Марли – ...every little thing gonna be alright (б.р. – „всяко малко нещо ще се оправи“).

- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

– Може би ще имам свой собствен agroturismo bed and breakfast, в който ще мога да продължавам да комуникирам с интересни или пък предизвикателни хора, да приготвям закуска с млечни продукти от близката ферма наблизо и зеленчуци от градината ми. На кого с какво помогнахте дотук и каква благотворителна кауза бихте подкрепили или подкрепяте? – Нескромно би звучало, но мисля, че съм помогнала на много хора. Дори често ме критикуват за това, че в готовността си да помагам често забравям за себе си. Но за мен е толкова удовлетворяващо. Това не се учи, това го носиш със себе си.

- Какво е човечността?

– За мен – да захвърля всичко, с което се занимавам в момента, и да поставя човека в центъра. Да покажа, че съм достъпна, че мога да изляза от образа, който съм създала, и дори да се разплача публично. Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора? – Успехът е резултат от път, който всеки от нас е поел и който е извървян с много усилия и дисциплина. Не е нещо дадено и случайно появило се. Често се налагат много лишения и компромиси по този път. Хубаво е на финала да има с кого да се радваме на този успех, иначе за какво ни е?!

- Как ще убедите българина, че е време да спре да мрази успелите и богатите?

– Аз бих попитала българина какво му носи тази омраза. Прави го по-успешен, по-одухотворен, по-щастлив? Безумно е някой да си мисли, че омразата и коментирането на този и онзи, когото всъщност не познаваме, ще доведе до нещо положително. Всеки сам решава как да си губи времето, но защо с омраза точно?!

- Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате. В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?

– Защо трябва да има или? Може и двете! Успехът е щастието да си удовлетворен от постигнатото, свързани са. Дори да си се научил да обръщаш палачинки, подхвърляйки ги във въздуха. Аз лично обаче не бих искала да притежавам успех на всяка цена. И имам собствено правило за отпразнуване на всяка победа – понякога с парче торта, друг път с кратко откъсване от ежедневната динамика, среща с друга култура и народ, дълъг и протяжен обяд с близък човек... Истинското щастие е да можеш да осъзнаеш успеха си и да можеш да го отпразнуваш.

- С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?

– Истински ми се иска да съм оставила след себе си хора, които могат да съчетават борбеност с ценност, хъс с човечност, деликатност с умението да разказват вицове.


Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

X