Напишете дума/думи за търсене

Теодора Духовникова: Повтарям си: „Не си съвършена...“

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

"Успялата жена е малък полубог"

Теодора Духовникова е актриса в Народния театър „Иван Вазов“. Играе в постановките на най-изявените български режисьори като Александър Морфов, Явор Гърдев, Маргарита Младенова и много други. Номинирана и печелила е най-престижните театрални награди у нас – „Икар“ и „Аскеер“. Играе в обичани български филми и сериали като „Вездесъщият“, „Дъвка за балончета“, „Събирач на трупове“, „Дървото на живота“, „Под прикритие“, „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“ и други. Носител е на кинонаграда „Златна роза“ за водеща женска роля. Два пъти е награждавана с приза „Жена на годината“. „Аз съм Теодора Духовникова и съм актриса. Става ми лошо само докато го изписвам. Натоварвам това име със заглавия от вестниците, защото моите приятели и моето семейство не ме наричат така. За тях съм си просто Доренце, Теде, Пейт, мам, фъстък и аморе. И така е по-добре.“ Това е Теодора – всяко клише се изчервява до името ѝ. Ако се заровиш в биографията ѝ, вероятно би се запитал какво я води напред, има ли изобщо още за какво да мечтае. Защото неминуемо във всяка професия идва момент на насищане – когато си дал много, получил си много, бил си оценен, награден, обожаван... Суетата е преяла, за статуетките вече няма място на рафта... Какво остава тогава? Какво те дърпа да търсиш и да даваш още? Теодора отговаря: промяната. „Ако едно изкуство е истински талантливо и смислено и има голяма трибуна , прави точно това - променя. Променя представите ти за света, за човека, любовта, бога или без-бога, променя отношението ти към минали събития и история, както и очакванията ти към бъдещето.“

Интервюто на Теодора Духовникова е част от проекта на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.

Kои са нещата, които един актьор може да промени в света ни?

– Един актьор – не знам, едва ли би променил нещо съществено. Един гениален актьор обаче – със сигурност. По принцип изкуството, ако е истински талантливо и смислено и има голяма трибуна , прави точно това – променя. Променя представите ти за света, за човека, любовта, бога или без-бога, променя отношението ти към минали събития и история, както и очакванията към бъдещето. Изкуството е толкова силен и директен „инструмент“ на влияние, че неслучайно големите режими винаги са се опитвали да го опитомят и да го впрегнат по удобен за тях начин в аджендата си. Аз лично харесвам изкуство, което не обслужва политически нагласи. Нито нарочно „социални“. Харесвам автори, които са толкова „напред в нещата“ или са толкова ярки и специфични и кардинални, че променят нас и света не по поръчка, а по презумпция . Защото когато се срещнеш с нещо истински талантливо, то просто няма как да те остави същият. И нещо на пръв поглед встрани от „високото изкуство“ и влиянието му върху хората – знаете ли , че целувката между Уитни Хюстън и Кевин Костнър в „Бодигард“ през 1992-а е изиграла много по-важна роля в промяната на расовите предразсъдъци у хората тогава, отколкото цял куп сериозни организации, платформи и програми за милиони, които са работили с години в тая посока? Само една целувка на екран! Представяте ли си?

Има ли женски и мъжки професии, женски и мъжки успехи?

– Тайната на женския успех е същата като тайната на мъжкия успех – изисква едно-единствено нещо – пълно посвещение. Тоест това, което работя, е това, за което живея. Разбира се, ако питате мен, при жените успехът е дори по-величествен, защото при тях освен работата, винаги, абсолютно винаги стои и мисълта за детето, семейството, за баланса в тия несъвместими на пръв поглед неща, но несъвместими само на пръв поглед. Всъщност успелите жени в професията си са ми доста по-симпатични и предизвикват у мен много повече възхищение , отколкото успелите мъже. Защото успялата жена в професията си и в семейството си е някакъв малък полубог, някакъв малък Шива с много ръце, който успява свръхестествено да присъства успешно във всичко. Също обаче и жената, която се е отказала от представата на „бг мама“ за щастлив брак и деца в името на професията си, за мен е воин, дори много по-силен и конкурентен за мъжете в нейната сфера, защото не е лесно да заглушиш гласа на природата. А ако го направиш, значи наистина има какво да покажеш и знаеш защо точно го правиш и на каква цена... Което винаги е респектиращо.

Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?

– От майка ми и от баща ми, които имат забележителни човешки и любовни взаимоотношения, откакто се помня. Семейството е нещо, с което съм израсла. Което никога не ми е липсвало и което никога не ми е нанесло травми – това от психологическа гледна точка си е направо забележително и винаги, винаги ще бъда признателна за това на родителите си. Разбира се, никога не повторих напълно „техния модел”. Дори напротив. В младите си години преживях класически задължителния бунт срещу майка ми и баща ми. После си ги обикнах безрезервно отново. А когато вече имах свое семейство, просто „ъпгрейднах“ нещата, които ми харесваха от мама и татко и се постарах никога да не повтарям тези, които не приемах. Всъщност при нас се получи нещо като при класическия балет и модерния танц. В модерния танц задължително първо усвояваш старите класически стъпки и позиции, екзерсиса, дето му викат, и чак после и само на тая основа танцуваш „модерно“ – разчупваш , променяш и правиш свой собствен стил. Така че до живот ще благодаря на мама и татко за „класиката“, която ми дадоха. След това беше мой ред за креативност и промени.

Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?

– Мисля, че имам много грешки в отглеждането на децата си, но едно нещо си повтарях винаги, още откакто се родиха те. Нещо, което много ми помогна и до днес да имаме здрави и пълноценни отношения. Повтарях си: „Теодора, ти не си съвършена. Не се и опитвай да лъжеш децата си и да се представяш в техните очи като съвършена. Не си нито съвършената майка, нито съвършената жена, нито човек.“ Това ни помогна за доверието, което имаме днес една към друга, аз и дъщерите ми. Те грешат. Аз греша. После се гушкаме нощем. Караме се. И си прощаваме. Защото не сме безгрешни. Но ужасно се обичаме.

Какво винаги сте искали да кажете на мъжете, но не сте се осмелявали?

– Мъжете винаги са били по-леката и по-щастливата част от личната ми биография. С жените в живота ми съм имала доста повече напрежения и проблеми, отколкото с мъжете. Осъзнавам, че звучи екстравагантно, но е така. На всички мъже в живота си в очите съм им казвала какво мисля или чувствам за тях. С жените винаги съм била доста по-предпазлива. Повече съм се пазила от тях, може би защото усещам, че са като мен – избухват, бързо палят, бързо гаснат и изобщо изискват по-специално отношение. Също като мен. С мъжете винаги ми е било по-лесно. С едно-единствено условие – първо трябва да спечелиш уважението им. Ако с мъжете имаш това, имаш всичко.

Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

– С тишина. Със себе си и с усилието да не се разпадна. И ако съм била наистина смислена в живота си, преди да загубя това всичко, тази тишина и тази самота не би трябвало да ми тежат и натъжават... Но кой знае.

Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате? В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?

– При мен е малко странно – щастлива е почти равно на успяла. Когато съм успяла, тогава съм щастлива . Да успея да играя добре , да успея да съм вкъщи пълноценно, да успея да не плача, когато е излишно, да успея да не изпадам в еуфория, когато е излишно, да успея да преодолея мързела си, меланхолията си, самосъжалението, инерцията си. Ако някой психолог чете всичко това, вероятно ще се усмихне и ще каже, че искам да контролирам неконтролируемото. Не, не искам това. Просто съм сигурна, че всеки може много повече и че не е окей да си повтаряме „Аз съм съвършен, аз съм си супер“, както правят някои криворазбрани, повърхностни и лошо приспособени към Запада йога практики например. Аз нямам против да съм критична към себе си. Нямам и нищо против да не се харесвам непрекъснато. Даже съм сигурна, че ако започна да го правя, значи със сигурност някъде по пътя генерално съм се объркала.

Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.

Теодора Духовникова
СНИМКА: ОФИЦИАЛЕН ФЕЙСБУК ПРОФИЛ НА АКТРИСАТА
Теодора Духовникова СНИМКА: ОФИЦИАЛЕН ФЕЙСБУК ПРОФИЛ НА АКТРИСАТА
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X