Напишете дума/думи за търсене

Ясновидецът Любомир Алексиев: В България ще се родят хора, които ще спасят света

Много от нас са скептични или направо се мръщят при споменаването на думата „ясновидец“, без дори да съзнават, че за пророците се говори още в Библията. Всъщност Любомир Алексиев е много повече от ясновидец. Завършил теология, изумително ерудиран и фин човек, Любомир е участвал във възстановяването на емблематична за България църква, помогнал за построяването на почти 10 параклиса, подкрепил всячески множество деца и хора в нужда. През по-голяма част от времето той посреща тези, които имат нужда от неговото виждане в бъдещето, в Шумен, но по няколко дена в месеца прекарва и в София със същата цел. Дълъг списък от мои приятели се довериха на Любомир, който един след друг ни изуми с възможността да вижда вярно неща от нашето минало и от нашата същност. Срещнах се с него, за да ви доближа до начина на мислене на един човек, който има дарбата да вижда отвъд.

Разкажи ми за теб и за това как откри своята дарба?

Дарбата си открих на 23 години след семейна вечеря в къщата на моята маминка. От мъничък притежавам способността да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство. Бях на детска градина при вуйна ми и един ден започнах да разказвам на децата за сватбата на майка ми и татко ми. Вуйна ми до такава степен се объркала, че изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм извънбрачно роден или след брак. Майка е казала: „Как, той се роди много след сватбата.“ Вуйна й разказала как аз съм знаел всичко за сватбата.

Вече бях на 23 години, когато веднъж маминка ми разказа за неин сън, в който видяла светещо кълбо и се явил неин възрастен дядо. Малко по-късно се почувствах особено и се оттеглих в спалнята. Легнах на леглото и видях в тъмното силуета на възрастен човек с калпак, облечен по старовремски начин. Той се приближи към мен и аз в уплахата си му казах: „Това не е редно, ти трябва да ми се явиш в съня.“ След това заспах. Когато се събудих, разказах на нашите и те бяха, разбира се, изненадани. Започнах да им разказвам за случки от техния живот преди аз да се родя, за предмети, които маминка ми беше скрила на различни места в къщата. Така започнах да разбирам, че мога да контактувам с другия свят чрез тези единни цялости, които ние наричаме духове.

Всичко ли е предначертано с раждането ни?

Има предначертани моменти. Единственото, с което ние разполагаме, е свободната ни воля. Защото свободното ни решение зависи единствено от нас. От нас зависи дали да излезем от тази стая, но не знаем дали на път към вратата няма да се блъснем в стола, да си ударим главата и всичко да свърши дотам. Свободната ни воля позволява да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към определени неща, които са важни за нас, но дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия мироглед. Ако допуснем лошите чувства, които живеят у нас по равен начин с добрите, тогава животът ни ще тръгне по един начин. Ако чувствата, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са много по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и определен в блаженствата път. На нас информацията ни е дадена в пространството, но интересът ни е различен – дали ще се поддадем на лошите си чувства и качества, зависи от нас. Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в онези над 96 % от собствената ни душевност и съзнание, които не можем да използваме. Различни са теориите за това колко от мозъка си използваме, но според повечето учени това са 3,8 – 4 %. Тоест свободата ни е ограничена и ние не живеем свободен живот.

Новите технологии ще се окажат полезни и откриващи свободата. Доколко свободата няма да се превърна в слободия, зависи от това доколко хората ще се върнат към принципите на вярата си, защото духовната битка между доброто и злото съществува от нашето създаване.

Защо има хора, които цял живот се опитват да бъдат добри и да правят добро, а ги срещат беди на пътя? Има ли компенсация за тяхното страдание?

Компенсация за страданието винаги има, защото това е отворен път към доброто. Страданието на човек го връща към изконните неща, които биха ни вълнували всички, ако не си позволявахме душата да надделее над духа. Затова има хора, които наричаме „духовни“ - те са успели да възвисят духа си над душата. В този момент те са навлезли в състоянията, за които са сътворени, и техните дела се разпростират много повече от това, което те самите си дават сметка, че се случва. Но това винаги зависи от желанието човек да върши добрини, да бъда състрадателен – това помага на човек да намери истинската си посока в живота.

Нашите близки, които са починали, имат ли възможност да ни помагат?

Нашите близки ни помагат непрекъснато.

А могат ли да въздействат на събития от настоящето ни?

Това е решение на Бог. Ако са ни причинили страдание и са ни объркали живота, използвайки егоизма си и неразбирайки същината, а мислейки се за по-големи творци от Бог, те биват оставени да решат по невидим начин сериозен проблем, който ние имаме, поемайки тази карма върху себе си.

По-лесно ли ти е да виждаш минали неща отколкото бъдещи?

Не. Но нещата в миналото са разковничето на проблемите, които ни се случват в момента. И винаги миналото е автор на нашето настояще и на бъдещето ни.

Тоест кармата съществува?

Да, кармата съществува. И понякога невинни плащат за делата на други – говоря за връзката внук-прадядо например. Може при вас нещо да не се случва и причината за това да е във ваш прадядо. Вие не сте един и същи дух, но сте се родили да бъдете в едно семейство. Имате изконна връзка – връзката на генетиката, на ДНК-то, но тя не ви дава една и съща душевност. Душевността е различна от генетичния ни път. И се получава така, че един трябва да плати кармата. Няма ситуация, която да може да го промени, кармата се плаща – дали чрез преобразуване на човека в изключително добър и поемащ дълбоко страдание, или лишавайки го от нещо, което изконно всички хора имат, например да има дете, за да не се продължи тази връзка.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X