Мама Нинджа: Не искам да съм супермама. Майките нямат нужда от пиедестал, а някой да бъде до тях

От Мила Иванова

На хората им дойде до гуша от перфектност
Винаги избирам семейството пред кариерата. И това не е тежък избор

Почти съм сигурна, че в медийното ни пространство, в което включвам, разбира се, и социалните мрежи, няма друг герой, подобен на нея. Всички я познават като Мама Нинджа, тя всъщност се казва Мария Пеева, има 133 000 последователи само във фейсбук, а сайтът ѝ се чете в някои месеци от 1 милион потребители. „Мама Нинджа е сайт за деца, животни и оцеляване в едно голямо и щуро семейство (б.а., Мария има 4 деца, 1 внуче, 2 кучета и 1 котка)“ - това е дефиницията й за него, а той всъщност трудно може да се дефинира. Тя пише от това какво да правим със злоядо дете до това „що е то гражданин на Европа“ и защо в България има проблем с медицинските храни. Изключително активна е по социални теми, но най-много ѝ отива шегата. Умее да я вади от себе си и да я обръща срещу себе си, но най-вече умее да вдъхва доверие, че е един напълно истински, открит човек, когото сте срещнали във фийда си и който може да ви бъде „и приятел, и довереник, и човек, чието мнение по някаква причина е важно“. А когато станете част от нинджа обществото ѝ, ще се чудите как досега сте се справяли без тези суперсили...

Кое в твоята история те направи Мама Нинджа?

В мен няма нищо от образа на нинджа – нито съм много спортен тип, нито съм агресивна. Третият ми син беше малък, когато обичаше да рисува всеки член на семейството и мен ме изобразяваше като нинджа. Викам си, защо ме рисува като нинджа? Бих предпочила да съм жената чудо, например. Каза, че винаги, като направи някаква беля, аз съм се промъквала много тихо и съм успявала да го хвана. В неговите очи бях нинджа - бърза и тиха.

Мина време оттогава, децата пораснаха. Големият ми син беше около 20-годишен, когато започна да се учи да прави сайтове. Аз пишех дълги статуси във фейсбук и един ден той ми каза, че пиша много хубаво и че иска да ми направи сайт. Даже искаше да го наречем „Супермама“. Никога не ми е харесвало това определение, защото майките нямат нужда да са на пиедестал и да ги боготворят. Те имат нужда някой да е винаги до тях. Имат нужда от споделеност. Супермама е определение, натоварено с очаквания, които не ми харесват.
Та тогава се почудихме доста и изведнъж ми щракна това „Мама Нинджа“. На всички вкъщи им хареса и така кръстихме сайта. Мисля, че на хората им допада и заради комичния елемент, а за мен е много важно посланието, че не бива да се взимаме насериозно. И така, тръгна на шега, а после, изненадващо за всички ни, огромен брой майки се припознаха в това „Мама Нинджа“ и се превърнахме в нещо като малко общество.

Малко, малко, имаш 130 000 последователи!

Има месеци, когато имам 1 милион рийч. Като започна да се случва това, и аз се уплаших. Едно е да пишеш за приятелите и роднините, друго е да се появят десетки непознати, които да те четат и следват. Този успех не съм го очаквала и ме стресна в началото, признавам си. Но явно пиша все по теми, които вълнуват хората. Освен това умея да изслушвам другите. Най-хубавото е, че покрай сайта се сприятелих с цял куп нови и чудесни хора. Първата ми книга е написана с Люси Рикспун, която работи в Чикаго и е психолог. С нея още не се бяхме виждали, но се бяхме сближили изключително много. Тя беше до мен в труден период. Една вечер си седях на верандата и си пиех биричка... повечето ми добри идеи са идвали на биричка, между другото... и ми хрумна, че мога да напиша книга заедно с нея. Аз тогава нямах никаква увереност, че мога да направя нещо такова сама. Нищо че цял живот съм имала творческа професия. Покрай „Мама Нинджа“ Люси ми беше станала като сестра и двете написахме заедно първата книга. Днес имам вече три детски книги и три криминални за възрастни.

Преди това си работила като филмов преводач. От тогава ли е пиететът към криминалните истории?

Да, завърших английска филология и станах филмов преводач. Тогава нямаше платформи, интернет и т.н. Имаше видеотеки и беше голям бум. Кандидатствах и имах огромен шанс да започна тази работа. През всички тези 20 години стаж като филмов преводач през мен са минали стотици криминални филми, хоръри, комедии, така че съм събирала материал. И макар че в мен няма нищо „кърваво“ и криминално, аз наистина се увличам отдавна по кримита. Дори когато работех, наричах себе си домакиня, защото много преди пандемията преводачите винаги сме работили вкъщи. Та аз съм си домакиня отвсякъде – работя вкъщи, посрещам си децата, готвя и т.н. И като всяка домакиня, която няма кой знае какъв социален живот извън децата, имам нужда от трилър, от екшън, от вълнуващи неща.

В сайта пишеш по много теми – и сериозни, и смешни. Социално ангажирана си. Кои са темите, които най-много те докосват? Кои са каузите, които те увличат най-силно?

Всичко, което лично аз или мои близки сме преживели. Например темата за домашното насилие. Имам много близък човек от семейството, който е жертва на насилие. Тази жена години наред беше смазана, отчаяна. И макар че тези години отдавна са зад гърба ни, аз никога няма да забравя пълните ѝ с болка очи. Днес, когато често ставаме свидетели на такива кошмарни ситуации, аз не мога да не взема отношение.

А на теб пишат ли ти хората? Търсят ли съвет, утеха?

Не обичам да давам съвети. Навремето Люси Рикспун ми каза: „Мария, трябва да се внимава много. Представи си, че дойде жена и ти каже, че мъжът ѝ я бие. И ти я посъветваш да бяга. Ами ако утре той я намери и я убие, защото е избягала?“... А за съжаление ми пишат много жени. Явно намират у мен и приятел, и довереник, и човек, чието мнение по някаква причина е важно. Това е отговорно и аз трябва много да внимавам.

Много харесвам в теб, че не се правиш на перфектната жена, на многознайка. Имаш чудесно чувство за самоирония за разлика от много други „инфлуенсъри“. Да кажем, че ти си интелигентният избор в социалните медии, съгласна ли си?

О, в никакъв случай не бих се самоопределяла. За мен е важно да съм честна и открита. Да си кажа и когато си харесвам нещо, да си кажа и когато не си. Да си се потупам по рамото и да се смъмря. А пък, да ти кажа, като си призная нещо, в което не се харесвам, започвам повече да се харесвам (смее се).

Може би и това е причина хора да ме следват и четат – имали са нужда някой да свали ореола от перфектността. И съм се появила аз. Ако не бях аз, щеше да е някой друг. На хората им дойде до гуша от перфектност. Няма нищо лошо да си перфектен, ако наистина си такъв. Откровеността е и в това да се покажеш, ако си перфектен, но и да не криеш дефектите си. Ние сме различни. Един е добър в едно, друг – в друго. На почивката си изкарал страхотно и си имал романтична вечеря, но на третия ден си получил хранително разстройство и си изкарал до края в хотелската стая. Да не си перфектен и да можеш да го споделиш – това те прави свободен.

Мария и съпругът й заедно със синовете си и малкия си внук

А ти мечтала ли си за това голямо семейство?

Бих ти казала не, защото на 13 години исках да стана следовател. Не съм си представяла, че ще имам голямо семейство. Бях едно дете на мама и татко и повечето хора около мен имаха максимум по две деца. Макар че скоро си разглеждах детски снимки и си спомних как като малка играех на майка, която има три деца. Явно подсъзнателно съм искала да имам пълна къща и да е богато на живот около мен.

Какво ти коства този живот?

Никога не съм се замисляла за това. Аз не мога да си го представя друг. Имало е моменти, когато съм била на кръстопът и от избора ми е зависело бъдещето. Имах два такива осъзнати момента. И в двата случая избрах семейството пред кариерата. И това не беше тежък избор. В единия случай много популярно тв шоу започна да кани редовно чужденци. Търсеха си преводач и ме поканиха на интервю. Мисля, че щяха да ме вземат и страшно много се радвах. Тогава разбрах, че съм забременяла с втория ми син и изобщо не отидох на интервю. Работата беше вечерна и трябваше да се пазя. Отказах. Ако бях приела, това можеше да ми даде нов път на кариерата, нови контакти, но, естествено, че ми е по-важно детето. Винаги децата са на първо място!

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.
Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Eucerin.