Ваня Никова: Тревожността и депресията не са стигма, а сигнал, че имаме нужда от грижа

Преди две години Ваня Никова организира първия онлайн форум, който събра над 7000 участници. Той се фокусира върху автоимунните заболявания, а Ваня застана като модератор в позицията на пациент с множествена склероза. Покрай големият интерес тя и нейни колеги създават Академия Хармонисимо – платформа за безплатни онлайн форуми на важни теми, свързани с физическото и психичното здраве.

Съвсем скоро – от 18 до 24 октомври ще се проведе второто издание на форума, като този път темата е „Тревожно- Депресивни Състояния". Събитието е напълно безплатно за периода на провеждането му и регистрацията става много бързо и лесно - само с въвеждане на име и имейл на  събитието. 

Ваня отново е негов основен двигател, вече и в качеството си на психотерапевт, с намерение и желание да покаже, че тревожността и депресията не са стигма. „Те са сигнал, че нещо в нас има нужда от внимание, грижа и нов начин на свързване", казва тя.
В рамките на седем дни събитието ще обедини над 40 водещи специалисти, сред които психиатри, психотерапевти, невролози, психолози, научни изследователи и експерти от различни области. 
И макар пъзелът на вътрешното равновесие да е индивидуален за всеки, в рамките на това събитие всеки може да потърси, намери и получи подкрепа, които да му помогнат да подреди своя личен пъзел.

Как подбрахте темата и гостите тази година?

Обикновено черпим вдъхновение за теми от подобни събития в чужбина. Този път обаче, основната идея беше да представим на аудиторията както гледните точки на медицинските науки - психиатрия, неврология, диететика, невробиология, генетика, така и начина на работа на водещи психотерапевтични модалности.

От гледна точка на потенциалния клиент, познаването на конкретния метод на психотерапия е важна крачка към изграждане на доверителна връзка терапевт-клиент. Затова наред с всички релевантни за темата медицински науки, основни нюанси на тревожно-депресивните състояния, практически стратегии за овладяване на тревожно-депресивните симптоми - форумът представя над 15 психотерапевтични модалности.

Може да звучи нескромно, макар и да не е търсен ефект, но това събитие няма аналог в чужбина, или поне аз не съм открила. Може би е защото не го организират психотерапевти. Така че можем да се гордеем, че заедно с всички наши гост лектори ние създаваме едно уникално по рода си събитие в световен мащаб.

Живеем във време на постоянен информационен шум и тревожност – как това влияе върху психичното здраве?

Наричам шум всичко, което по някакъв начин ни затормозява физически или психически - некачествена храна, мръсен въздух, лош сън, токсични отношения, постоянни и все нови стимули ни засипват от всички страни - всичко това води до хроничен стрес. За хроничния стрес може да се говори много и никога няма да е достатъчно, защото е наистина сериозен проблем. Но накратко, той води до едно от следните две неща.

Първо, може да ни накара да се чувстваме постоянно в опасност, да сме в т.нар. режим "бий се или бягай". Тази невъзможност да се отпуснем, това постоянно напрежение бавно и постепенно изчерпва ресурсите ни и води до отпадналост, хронична умора, раздразнителност.

И второ, можем да изпаднем в състояние на замръзване, на отдалечаване от нас самите. И така лесно ставаме функция на всякакви неща около нас - включително на информационния шум.

И в двата случая хроничният стрес пречи на здравата реакция на организма да реагира на остри стресови ситуации, защото води до едно замръзване на ума и тялото и така редуцира способностите ни да реагираме адекватно и да се справяме с дори по-леките предизвикателства и задачи, които животът ни отправя. Оттам крачката до хронично състояние е много малка.

До колко е необходимо да се пазим от настоящите предизвикателства и до колко просто да се опитаме да свикнем да живеем с тях?

Не съм сигурна, че можем да се "пазим" от предизвикателствата, или пък да ги заобикаляме. Те са част от живота. Но можем да се научим да бъдем наблюдателни и да ги разпознаваме като такива. С острия стрес е лесно, защото той идва и си отива за кратко време. Много по-трудно е с източниците на хроничен стрес, защото те са част от живота ни ежедневно, а ние по природа сме създадени така, че да се адаптираме. Но - както казва Габор Мате - не е здраво да се адаптираме към една нездрава среда.

Затова човек трябва да си дава сметка за източниците на този т.нар. шум или хроничен стрес в ежедневието си и да направи съзнателен и информиран избор - кои предизвикателства искам да се опитам да елиминирам, например да намаля екранното време или да спра конкретен вреден навик - и кои няма как да премахна, но мога да се стремя да ги държа в баланс. Това със сигурност би довело до едно по-добро физическо здраве и психично благополучие.

Какви промени забелязвате в хората в последните 1–2 години – в поведението им, в търсенето на помощ, в капацитета им да се справят със стреса?

Отново ще се върна на хроничния стрес - едно от първите неща, които правя в работата си, е да проверя източниците на хроничен стрес в живота на клиента - колко спи, как се храни, как и колко почива, какви са му отношенията с най-близките. Напоследък много често забелязвам, че хората не са наясно с базовите си потребности и как да се грижат за тях. Не знаят колко количество сън им е нужно, не си осигуряват достатъчно почивка. След промяна в количеството и качеството на съня почти винаги се наблюдава видимо подобрение в състоянието, каквото и да е то.

Аз работя предимно с хора с хронични заболявания. Там тревожно-депресивните симптоми често са вторични - вследствие на водещото им заболяване. Но това, което е видимо при абсолютно всеки, е че тяло и психика са неделими и взаимо свързани. Така че много често забелязвам, че засилена тревожност или депресивност води до засилване на симптомите на основното заболяване - както и разбира се обратното. Това разбиране е и в основата на психосоматиката - наука за психичните причини зад физиологичните симптоми и заболявания.

Това наблюдавам и при клиентите ми, които нямат хронично заболяване. При тях обикновено даден вътрешен конфликт избива в тревожно-депресивни симптоми или пък други неспецифични симптоми, за които медицината и изследванията често нямат обяснение. Хубавото като тенденция през последните години е, че все повече хора търсят подкрепа от специалист по отношение на психиката си. 

Според вас, какви теми са най-недооценени или табу, когато говорим за психично здраве в българския контекст?

Все повече хора търсят помощ от психолози и психотерапевти. Но сякаш когато става дума за прием на медикамент, все още има едно убеждение, че "ако ходя на психиатър, значи съм луд". При тежки и средно тежки тревожни или депресивни състояния приемът на медикаменти е наложителен, за да се избегне влошаване и преминаване в по-тежко състояние. Това е все едно да имам бактериална инфекция и да искам да се излекувам с позитивно мислене - не става. Затова е много важно да сме информирани от една страна, и от друга - да се научим да се наблюдаваме. Както споменах и по-горе - не можем да игнорираме това, което става в нас - в нашето тяло, в нашата психика. Ако не чуем един по-слаб сигнал, ще дойде по-силен и по-скъпо струващ.

Друга тема, която често се избягва, именно защото е деликатна, е темата за суицидния риск. А всъщност именно за нея е най-важно да говорим спокойно и без стигма – защото откритият разговор може да спаси животи. Когато забележим тревожни сигнали у себе си или близък човек, ранната намеса, подкрепата и професионалната помощ могат да направят огромна разлика. Затова е важно да знаем, че не сме сами и че потърсената навреме помощ е акт на сила, а не на слабост.

И още един важен феномен, който често се наблюдава, е свързан с психичното здраве и децата. Когато едно сравнително малко дете (не тийнейджър) има нужда от психиатрична или психотерапевтична подкрепа, в много случаи е полезно и родителите да потърсят помощ за себе си. Това не означава, че не са добри родители – напротив, вярвам, че всеки родител прави най-доброто, на което е способен в дадения момент. Понякога просто не разполагаме с достатъчно информация, капацитет или ресурси, или пък действаме, водени от автоматични модели. В такива ситуации е особено ценно да преразгледаме собственото си поведение и стъпка по стъпка да въведем малки промени, които ще подкрепят както нашето, така и психичното здраве и благополучието на децата ни.

Има ли нещо, което се надявате участниците да осъзнаят или отнесат със себе си след седмицата?

Те са две неща, които вървят ръка за ръка и не могат едно без друго. Първо, че грижата за психичното здраве е неделима част от грижата за здравето като цяло. Затова основна задача на форума е да информира. Психиката е важна част от нас – онази част, което ни прави човеци – чрез способността ни да осъзнаваме, да търсим смисъл и да създаваме връзка със света. Човешката психика е едно необятно поле на изследване, стига да сме отворени и любопитни за нейните послания, стига да искаме да научим нейния език. Така както се стремим да познаваме човешкото си тяло и се учим да го наблюдаваме, да разпознаваме симптомите на различните органи или слаби места - така можем да се научим да познаваме и нашата психика - да развиваме силните и да подкрепяме слабите ѝ места.

И второто ми желание е да достигне до повече хора убеждението, че да споделяме за проблемите на психиката си е също толкова малко срамно, колкото да споделяме, че имаме мигрена, сецнат кръст или грип. Да свалим стигмата и срама от всичко свързано с психичното здраве е отговорност на всеки човек. Да спрем да се подиграваме на хора, които имат паник атаки или да казваме на човек с депресия да се стегне и да мисли позитивно. Така както знаем как да превържем рана - така можем да се научим да сме присъстващи до своята болка или болката на другия, да знаем каква подкрепа е нужна в такива ситуации и как най-добре да я оказваме за себе си и за любимите си хора. И тук не мога да не цитирам един от нашите лектори - небезизвестният д-р Стоян Везенков - който на финала на нашето интервю казва "когато човекът за човека бъде човек, тогава имаме шанс тревожността и депресивността да изчезнат".