Между уроците и приятелите - изкушенията за тийнейджърите в "Един грам живот"

Между уроците и междучасията, тийнейджърите в клас се сблъскват с всякакви изкушения, сред които и наркотиците. Четири различни истории за изборите и последствията от тях проследява филмът "Един грам живот"., режисиран от Атанас Михайлов, чиято премиера е на 14 ноември. В ролите влизат Ивайло Захариев, Калоян М. Патерков, Тервел Пулев и други. Сценарият е базиран на реални истории от националната инициатива „Един грам живот", създадена от Мариела Кирова и Калин Таушанов. Именно с Мариела Кирова разговаряхме за филма.

Как решихте да разширите националната инициатива с филм за проблема на младите хора и наркотиците?

Идеята за филма се появи съвсем спонтанно и съвсем случайно на първо четене, но както всички знаем случайни неща няма. Така че просто в правилния момент се срещнахме с режисьора и сценарист Атанас Михайлов.

С него се познаваме от много време. Преди две години търсих хореограф, който да направи танц за деца и родители, символизираща хищническата природа на дрогата. И точно в този период Наско се обади и ми каза: "Просто не мога да повярвам. Искам да създам филм за наркотиците." Попаднал на инициативата "Един грам живот", видял, че съм сред инициаторите и така поехме по този път на създаването на некомерсиален игрален филм, посветен на един от най-тежките социално значими проблеми, какъвто е употребата на психоактивни вещества от деца.

Този проблем не е от сега, но днес наркотиците са много по-достъпни и с различни вариации. Това ли ги прави по-опасни?

Предизвикателствата пред децата и родителите днес са многобройни. Класическите наркотици вече не са единствената заплаха — на пазара навлизат много нови синтетични вещества. Производството и разпространението на дроги е печеливш бизнес: стремежът да се произведе максимално количество при минимални разходи доведе до появата на евтини, лесно достъпни синтетични вещества. Те често са с непредсказуеми ефекти и неизвестни дългосрочни последици, особено когато се комбинират с алкохол или други наркотици. Затова проблемът е изключително сериозен и засяга цялото общество.

Има ли лична история около този филм?

Тежка лична история нямам, но сме израснали в поколението на бума на „естествените" наркотици. Аз самата никога не съм се докосвала до такива вещества. Покрай родителската инициатива обаче се сблъсках с много тежки истории и житейски трагедии. За съжаление, в повечето случаи нямаме ефективен механизъм да помогнем. Можем да изслушаме, да опитаме да снижим напрежението, но особено що се касае за употребата и зависимостта на непълнолетни, ресурсите за справяне с проблема са изключително ограничени. И е много важно да се потърси експертна професионална помощ.

Разбира се, имам лични причини да съм толкова ангажирана с тази тема. От години развивам дейности в различни сфери на социалната работа, основно по превенция, защото искам средата, в която живеем да се промени така, че децата ни да имат шанс да изживеят живота си по-качествено и пълноценно. На първо място ние, родителите, сме отговорни за своите деца и трябва да се потрудим да им дадем възможност за пълноценен живот.

С какви специалисти се консултирахте по време на създаването на сценария?

В началото, когато започнахме да изграждаме основата на сценария на  масата, беше важно да вкараме Наско в проблема. Аз и колегата ми Калин Таушанов, който е инициатор на „Един грам живот", разказахме нашата гледна точка и като родители споделихме опита си от инициативата. След това запознахме Наско с експерти от Българската асоциация на специалистите по зависимости, които разказаха за мащабите на проблема. Те са наши основни партньори и разработиха програмата Един Грам Живот за ранна превенция на употребата на наркотични вещества сред деца.

Наско имаше възможност да проведе множество срещи с деца, зависими, които преминават през рехабилитационни програми — често с трудни и неуспешни първи опити. Той се срещна и с техните родители, изживя техните истории, а впоследствие разговаря и с хора, преминали успешно през рехабилитация и вече подпомагащи други зависими. Искам тук да обърна внимание, че при т.н. „ексюзъри" има риск от крайна ескалация на страстите и повторно връщане към употреба и затова е много важно да работят под наставленията на психолози, терапевти и психиатри, посветени на темата и с доказана експертиза.

Разкажете за процеса по време на снимките - как работи екипа, актьорите, които като тийнейджъри не са имали опит на екрана.

Да, голяма част от екипа, участвал във филма, са непрофесионални актьори. Те са част от киноакадемия за таланти, чиято работа с тях всъщност е превенция в буквалния смисъл на думата — предоставя им алтернативна ангажираност, включва ги в общ процес в тяхната микрообщност и по този начин ги държи далеч от улицата.
Екипът е прекрасен — млади, талантливи, усмихнати, отдадени, работят с ентусиазъм и преживяват всяка сцена. Техният труд е напълно доброволен. Същото важи и за хората, които създават филма зад кадър — в повечето случаи усилията им също са доброволни. Това е истински акт на добротворчество, който се надяваме да бъде оценен и харесан от публиката.

Темата е много сериозна, а успяхте ли да избягате от настоятелния тон, за да стигне по-естествено до децата?

Пред нас стоеше избор. Да направим документален филм за проблема — филм, който обаче щеше да достигне до ограничена аудитория, обикновено вече ангажирана и информирана за темата. Или да създадем атрактивен игрален филм, който не спестява нищо от реалността, вдъхновен от истински истории, а не от официалната статистика, която на практика отсъства в страната ни.

Избрахме второто. Това е филм за широката аудитория — за родителите, за институциите, за цялото общество. Ако проблемът с наркотиците не се покаже такъв, какъвто е, без захаросване, хората няма да разберат колко сериозен е той и няма да имат мотивация да действат.

Употребата на наркотични вещества в България днес е по-голям проблем, отколкото всеки родител, институция или организация може да реши самостоятелно. За да имаме шанс да се справим, трябва да се обединим и да действаме информирано и мотивирано. В крайна сметка това са нашите деца, нашите семейства и нашето бъдеще. Наркотичната зависимост е болест, която засяга цялата родова общност.

Къде е коренът на проблема в семейството, училището, обществото, всички заедно?

Да поговорим за проблема малко по-конкретно. Всички знаем, че употребата на наркотици съществува и е навсякъде, но обществото ни рядко официализира това и трудно търси решение. Наркотиците са достъпни за всички и има дрога за всеки — за децата, които са отговорни и целеустремени, за тези, които се опитват да компенсират свои слабости, както и за много други. Рискът засяга всяко семейство — никой не е застрахован, защото последствията от употребата могат да бъдат физически, психологически и социални, а неконтролируемото поведение след синтетични вещества е опасно както за самите зависими, така и за околните.

Филмът ни се фокусира върху употребата и краткосрочните и дългосрочни вреди от нея. Поставямет акцент върху факторите, които водят до рисково поведение у децата. Ролята на семейството и взаимоотношенията в него са ключови — те предначертават пътя на детето. След четвърти-пети клас социалната среда започва да става по-значима и това е периодът, когато възникват най-тежките сблъсъци и проблеми. Ако не сме изградили доверителна връзка с детето още в ранна възраст, то остава без основа и рискува да се поддаде на опасности.

Ранната превенция затова е толкова важна. Тя не е еднократен акт, а тих, постоянен процес, който трябва да започне още преди проблемът да се появи. Това не е само стратегия срещу употребата на психоактивни вещества, а култура на живот, която изгражда устойчиви личности, семейства и общности.

Позитивната превенция, каквато ние от „Един грам живот" прилагаме, не плаши, не наказва и не забранява. Тя учи, свързва и укрепва. Ключът е съвместната работа с родителите, които са основните възрастни в живота на детето и дават първите умения и личен пример. Ако успеем да го направим добре в ранните години, децата имат шанс да развият уменията и увереността да казват „не" на дрогата и да знаят защо го правят.

Филмът показва проблема с наркотиците такъв, какъвто е — сериозен и реален. Програмата за ранна превенция „Един грам живот" предлага и възможно решение. Това е важно, защото не е достатъчно просто да заявим, че проблемът съществува — след стъпка „А" трябва да има и стъпка „Б".

Често децата експериментират, за да разберат ефектите на новите синтетични вещества. Познати и привлекателни на пръв поглед, те са реална заплаха за здравето. Затова е важно децата да изградят защитни механизми още в ранна възраст, за да могат да оценят риска и да откажат употребата.

Сериозността на проблема се усложнява от липсата на надеждна статистика. Много деца и семейства търсят анонимна помощ или прикриват проблема, което означава, че официалните данни не отразяват реалността.

Има ли най-опасна възраст за децата, които да се подадат най-лесно на тази зависимост?

Ежегодно възрастта на първи контакт с дрогата спада. Синтетичните стимуланти стават все по-разпространени, децата продават на деца вещества с непредсказуеми ефекти. Нарушенията в психичното здраве, агресията, суицидните опити и самонараняванията се увеличават. Към това се добавят новите стимули и натискът на социалните мрежи, които излагат децата на безброй изкушения. „Един грам живот" символизира именно крехкостта на човека. Един грам е почти незабележим, но може да разруши живота ни — той е нищо, а същевременно - всичко.