Бременността не значи постоянно щастие - за трудностите около това разказва "Майката на Роза"

Темата за майчинството, страховете от него и подреждането на собствените приоритети изследва Камелия Петрова във филма „Майката на Роза". Главната роля на филма е поверена на Лора Декова, която е и сценарист, а сред останалите изпълнители са Иван Николов, Янина Кашева, Жанет Керанова и Анна Банкина.
"Майката на Роза" бе в конкурса на тазгодишните издания на фестивалите „Златна роза" – за българско игрално кино и международния „Срещу течението". Предстоят още срещи със зрителите на 23 октомври в две последователни прожекции от 18.30 и от 19.30 часа в столичното кино Одеон, както и на 8 ноември в Лъки Дом на киното в Пловдив.

Камелия пък има опит в разказването на къси разкази още с „Непознати" със Стефан Вълдобрев, част от трилогията „Любовни истории в превозни средства". С музиканта и актьор работят съвместно и по документалния "Лятото на обичайните заподозрени", проследяващ турнето на групата. И ако предходните ѝ игрални проекти се уповават на литературни произведения на Георги Господинов или Захари Карабашилев, то този път Камелия работи по оригинален сценарий, отличен на фестивала в Мумбай, който поставя в центъра жена, лутаща се между собствените си колебания за майчинството и обществените очаквания.

Създаването на проекта тематично преминава и през това, което се случва на Камелия и Лора, тъй като и двете по време на снимките стават майки. Затова и чувстват темата още по-близка.

"Това е филмът, който ми се правеше сега. Готов е след 5-годишна пауза от предишните ми кино проекти, но с децата се роди нова Камелия, която вижда света различно. Благодарна съм, че така ми се случват нещата и не съжалявам за отделянето ми от киното", казва режисьорката.

Филмът изследва проблема с трудното забременяване и как той се е обяснявал в миналото от нашите баби, опитващи се да решат ситуацията, подобно на съвременни психотерапевти. Техният подход, обаче е съвсем различен от днешния и героините търсят причината за това някоя жена да няма бебе през митологичните образи.

Страховете и притесненията се наслагват един върху друг и завладяват цялото ти внимание. В такива моменти е изключително важно да има човек до теб – както беше моят съпруг за мен. За съжаление, много мои приятелки преминаха през този период съвсем сами. А истински важно е някой да бъде до теб – дори само, за да ти каже, че всички тези противоречиви емоции са нормални. Че те са изпитвани от безброй жени преди теб. Че не трябва да изпитваш вина, ако не си постоянно усмихната и щастлива само защото си бременна.

Майчинството е изключително трудно – и в този сценарий, който Лора пренаписа, искахме да назовем всички тези страхове. Раждането на дете носи радост, но и много тревоги. Деветте месеца на очакване са изпълнени със силни вълнения – понякога дори драматични, особено когато жената загуби бебето си преди раждането. А още преди това – ако изобщо не може да забременее – в картината нерядко наред с докторите и изследванията се намесват баячки, започват съвети - да се пият отвари и сокове.

Раждат се ритуали, палят се свещи в църкви. Появата на бебе започва да изглежда като част от някаква мистика, в която се преплитат надежди, страх и ирационални обяснения.

При нашата героиня във филма идват и въпросите – каква роля има съдбата? А вселената? Дали може да понесе да живее дълго в този непрестанен цикъл – на очакване, разочарование, тревога. В постоянното мислене за бебето и целият семеен и сексуален живот да се върти около неговата евентуална поява.

Всъщност вие засягате и друг нюанс във филма – дали биологичното предназначение на жената се сключва само в идеята да бъде майка. Детето ли я прави цялостна и завършена.

За нас беше важно да се запитаме наистина ли това е, което се иска от жената. Или е нещо, което тя самата вярва, че трябва да открие в себе си. Стигаме и до онази тежка, натоварена дума – ялова. А възможно ли е една жена да бъде завършена, пълноценна, цялостна без дете.

Тези въпроси ме вълнуваха силно по време на снимачния процес. Аз самата сравнително лесно станах майка, но много от близките ми преминаха – и продължават да преминават – през личен ад в опитите си да имат бебе. Темата все още е обградена с табута. Затова се върнахме назад във времето – към старите вярвания и образи: караконджули, навяци, платеници, русалки.

Това са били фигури, чрез които жените някога са опитвали да обяснят необяснимото. Начин да прехвърлят вината, която жените несправедливо носят или си вменяват, да я превърнат в нещо външно, мистично. И може би – по-лесно за понасяне.

Една моя приятелка, която дълго време се опитваше да забременее, ми сподели нещо, което дълбоко ме разтърси: "Знаеш ли, абсолютно всеки път, когато ми идва цикъл, го преживявам като загуба. Все едно съм направила аборт. Все едно отново съм загубила бебе. А мъжът ми – той се чувства виновен, че не може да ме направи щастлива. Няма верен ход." 

Този филм отваря пространство да говорим по тези болезнени теми. Да ги осветлим. Да спрем да се срамуваме от тях.