Бомба със закъснител в отношенията

Когато една жена започва семеен живот, тя е водена от искрено желание да изгради стабилен и щастлив брак. Ден след ден влага в това цялата си енергия, време и усилия. Но с времето в нея започва да зрее едно неясно, тягостно недоволство. Незабелязано губи себе си.

Скритата бомба в семейството

В някои бракове се развива една скрита динамика – като бомба със закъснител. Отвън всичко изглежда спокойно и уредено, но в даден момент избухва с такава сила, че разрушава всичко – включително и любовта между партньорите.

„Дадох ти най-хубавите години от живота си!"

Обикновено тази динамика тръгва от жената (макар че се случва и при мъжете). В стремежа си да бъде „добра съпруга" тя губи усещането за границата между служене на семейството и собствените си желания. Потъва в ролята си, забравяйки коя е.

Тя често не може да различи какво иска самата тя и какво се очаква от нея. Стреми се да бъде оценена и обичана, затова поставя нуждите на мъжа си на първо място – и едва след това своите собствени.

От „трябва" към „искам"

В ежедневието границата между „трябва" и „искам" е много тънка. Така жената постепенно се отдръпва от себе си – и това се случва толкова незабележимо, че понякога минават години. А после идва разочарованието – партньорът не е в състояние да върне обратно това, което тя е вложила.

Ако се разделят, жената изпитва не само болка, но и горчивината на пропуснатото време, изтощението и усещането за празнота:

„Дадох ти най-хубавите си години."
Сякаш през това време не е живяла. Загубата вече не е само раздяла с партньора – тя е загуба на част от самата себе си и от живота си.

Ако все пак останат заедно, отношенията често продължават с усещане за несправедливост – бракът се превръща в игра на едни врата: единият дава безкрайно, другият само получава.

Корените – в детството

Този модел на отношения често има корени в детството – в стремежа към родителско одобрение. Когато нуждите и желанията на детето са били заглушавани от послания като „трябва", „не може", „не е важно какво искаш".

И така, човекът израства с усещането, че за да получи любов, трябва да се откаже от себе си.

Как да прекъснем модела?

Възможно е да се излезе от този разрушителен модел. Но първата – и може би най-трудна – крачка е осъзнаването на собствените желания и потребности. И често се оказва, че те не противоречат на тези на партньора – а дори могат да бъдат съвместими с интересите на семейството.

След това идва моментът за „ревизия": кои от семейните задължения върша, защото искам, и кои – защото трябва? Важно е да си зададеш въпроса:

„Това, което правя сега, наистина ли го искам? Или го правя, защото така трябва – за него?"

И след това – просто попитай партньора си: наистина ли му е нужно това? Иска ли отново вечеря с пет ястия – или ще е доволен и от бързи пелмени?

Истинската жертва

Когато действаш насила, без енергия и желание, това винаги е жертване. И с него идват очакванията за „отговорна жертва" от страна на партньора. А когато тя не се случи – идват разочарованието и гневът.

Хората, които живеят в ролята на жертва, често носят в себе си тонове потиснат гняв. А той избухва при всяка възможност – често към най-невинните – децата.

Ако разпознаваш себе си в тази история и искаш промяна, започни с малки стъпки към баланса между „трябва" и „искам".

Колкото по-малко правиш от чувство за дълг, толкова по-малко очаквания и обида ще трупаш – а отношенията с партньора ще станат по-чисти и силни.