Навикът на „доброто момиче", който може да съсипе връзката

Има една човешка реакция, която често остава незабелязана, защото на пръв поглед изглежда дори положителна. Това е т.нар. fawning – или „отстъпване", което в основата си е травматичен отговор, често бъркан с доброта, всеотдайност и спокойствие. В действителност обаче това е механизъм за оцеляване, който може да ви коства вашата идентичност и здрави отношения.

Какво означава отстъпването?

Терминът е въведен от психолога Пийт Уокър и описва поведение, при което човек реагира на напрежение не с бягство или борба, а с прекомерно угаждане и жертване на собствените си нужди. Това е несъзнателна реакция, задвижвана от нервната система – стремеж да потушим конфликта на всяка цена, като пренебрегнем себе си.

На пръв поглед може да изглежда като любов и отдаденост – партньорът, който винаги се съобразява, човекът, който предугажда нуждите на другите. Но разликата е огромна: истинската доброта идва от автентичност, докато fawning е продиктувано от страх.

Как се проявява във връзките?

В началото на една романтична история „отстъпването" може да изглежда като компромис – да се съгласявате с всяко предложение, да пренареждате графика си според другия, да премълчавате неща, които ви дразнят. С времето обаче това води до усещане, че сте загубили себе си и вече не знаете какво наистина искате.

В дългосрочните връзки моделът става още по-дълбок. Може да се изразява в непрекъснато търсене на „правилните думи", извинения само за да приключи спорът, или пълно избягване на конфликти. В крайна сметка цената е идентичността ви – толкова енергия се влага в запазването на „мира", че забравяте кои сте.

Отстъпване не е любезност

Не всяка любезност е отстъпване. Да кажете „да" на планове, които не са ви любими, или да отделите време за приятел въпреки натовареността си – това е нормално, съзнателно решение. Разликата е, че отстъпването е несъзнателна, травматична реакция. Тя се заражда, ако в детството сте научили, че изразяването на нужди или поставянето на граници е опасно.

В професионалния свят това поведение дори се поощрява – служителите трябва да са отстъпчиви, спокойни, „удобни". Но когато тази нагласа прелее в личния живот, може да подкопае връзките ни.

Психолози предупреждават, че fawning води до отчуждаване от собствените емоции и невъзможност за изграждане на автентична близост. Отвън изглежда като съгласие, отвътре е страх и самоотричане. В крайна сметка рискувате да останете невидими в собствената си връзка.

Как да разпознаем и променим модела?

Първата стъпка е осъзнаването. Запитайте се дали казвате "да" за сметка на собствените си желания. Чувствате ли се отговорен за настроението на другите, извинявате ли се за неща, които не са се случили по ваша вина.

След това е важно да излезете от режима на оцеляване – с техники за заземяване като бавно дишане или малки паузи, които ви напомнят, че сте в безопасност.

Опитайте се да бъдете с една идея по-честни – вместо автоматичното „няма проблем", кажете „нуждая се от малко време да помисля" или „чувствам се малко претоварен". Това са малки крачки, но всяка от тях укрепва самочувствието ви и променя навика да потискате себе си.

И най-важното – бъдете търпеливи. Отстъпването често е модел, изграден с години. Нужни са същата доброта и грижа към себе си, каквито бихте проявили към близък човек.