Все ще се намери някой, който да каже нещо за нас, което не ни харесва. Въпросът не е в това, че някой ще каже, а до колко това ще ни засегне. До колко сме готови да пускаме някой да ни обижда, защото истината е, че не той, а ние сами позволяваме да се чувстваме обидени.
Казват, че с възрастта човек започва да обръща по-малко внимание на думите, от които може да ни заболи. Но дали е така, а и защо да чакаме, като е възможно да се освободим от тях много по-рано.
Капанът на чуждите очаквания
Често се опитваме да отговаряме на очакванията на другите – да сме „удобни", „успешни", „правилни". Прочетени са безброй съвети как да излезем от този капан:
Да преработим травмите от детството, да изградим смелост, да се вдъхновим от стоицизма и философията или просто... да се усмихваме повече.
Има по-сигурен и устойчив начин да се освободим от мнението на околните — да се свържем отново със себе си. Да си позволим да сме такива, каквито сме, без нуждата да се харесаме на всички.
Може би няма да получим одобрението на всички. И няма нужда.
Може би ще ни съдят. И това ще мине.
Но ще си върнем нещо много по-ценно — свободата да живеем според своите ценности, а не според чужди очаквания.
Не е нужно да бягаме от себе си или да играем роля. Достатъчно е да си зададем прост въпрос: "А какво искам аз?"
Този въпрос започва процес на освобождаване, който не зависи от ничие мнение, не струва нищо и не крие риск. Но изисква честност и търпение.
Най-голямата победа е да бъдеш себе си и ако нещо не ти харесва в теб, да се опиташ сам да го промениш, без да се вълнуваш от околните, а да останеш верен именно на себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар