Актрисата и предприемач Гуинет Полтроу ни въвежда в своята малка ябълкова овощна градина в дома си в Лонг Айлънд. Притежава къщата от близо 20 години и споделя, че още с нанасянето е започнала да засажда кухненска градина – практика, която се е превърнала в нещо много повече от хоби.
Израснала в Ню Йорк, Полтроу признава, че е започнала да се занимава с градинарство сравнително късно в живота си, тъй като в детството ѝ тази дейност ѝ е била напълно непозната. В началото често е убивала растенията си – особено саксийните – заради прекалено или недостатъчно поливане. Не е разбирала много и за почвата, или за самия процес на отглеждане на растения.
Идеята да създаде собствена градина идва от проучванията ѝ върху хранителната индустрия. Полтроу научава, че до края на Втората световна война почти всяко американско домакинство е имало кухненска градина – отглеждали са свои плодове, зеленчуци и дори кокошки. Тя подчертава, че тогава населението е било значително по-здраво.
Това я кара да направи връзката между индустриализираната хранителна система в САЩ и влошеното здраве на нацията. За нея градинарството не е просто начин да се храни по-добре, а цялостен подход към уелнеса – физически, емоционален и духовен.
Днес в градината си Полтроу отглежда ябълкови дръвчета и едно прасковено дърво. През годините е експериментирала с различни култури в зеленчуковата градина. Макар сезонът на засаждане вече да е приключил, сега е „най-красивото време", когато всичко зрее.
Сред реколтата ѝ са тиквички, различни видове марули (включително сорт, наподобяващ „агнешко ухо"), домати, чушки и богато разнообразие от билки, които виреят през цялото лято. Тя споделя, че е опитала лют халапеньо направо от градината. Един от любимите ѝ рецепти е да постави аншоа между два листа градински чай, да ги потопи в тесто и изпържи – нарича това „най-вкусното нещо на всички времена".
Разбира се, не всичко върви по мед и масло. При завръщането си след едноседмично отсъствие, Полтроу открива, че всичката ѝ маруля е „издължена" – процес, при който растението стреля нагоре и става горчиво. Марулята трябва да се бере преди този етап. Макар да не става за салата, тя ще я използва за компост. За Полтроу това е част от естествения път към спокойствието – да приемеш неуспехите като неизбежна част от процеса.
За Гуинет градинарството е силно заземяваща и медитативна практика. То ѝ носи усещане за мир, благодарност и възхищение от природата. Когато е в градината, усеща как тревогите ѝ утихват, сякаш „силата на звука е намалена".
Тя споделя, че нервната ѝ система незабавно се успокоява, когато е сред зеленина и небе. Всяка дейност, която я свързва с природата, ѝ помага да се откъсне от сложните житейски ситуации и да присъства изцяло в настоящето.
Полтроу насърчава всеки да опита градинарството – дори и само сандъчета на прозореца. Според нея възвръщаемостта на инвестицията е невероятна: слагаш семена в добра почва, поливаш и ги оставяш на слънце, а в замяна получаваш не само храна, но и вътрешна награда.
В градината ѝ винаги присъства и нейният най-добър приятел – кучето Гаучо.
Коментари (0)
Вашият коментар