Неразказаните тайни на „Хубава жена": филмът изобщо не бил замислен като романтична комедия

Годината е 1990 г. Филмът е "Хубава жена", като никой не е предполагал, че ще се превърне в културен феномен. Това става осъвременената приказка за Пепеляшка, която намира своя принц, но всъщност историята съвсем не е била така замислена. Режисиран от Гари Маршал, с участието на Ричард Гиър и тогава почти неизвестната Джулия Робъртс, филмът изглеждаше като съвършена романтична фантазия.

Но зад усмивките и дизайнерските рокли се крият 15 „забранени" тайни – неочаквани пренаписвания, скрити гафове и сцени, които студиото е предпочело да останат в тайна.

Преди да се появят розите и щастливият край на балкона, историята е изглеждала съвсем различно. Оригиналният сценарий на Дж. Ф. Лотън, озаглавен „$3,000", не е бил романтична комедия, а мрачно, неонно изследване на власт, самота и морална деградация.
Вивиан не е била очарователна и безгрижна, а травматизирана, зависима и изгубена. Едуард не е бил принцът на бял кон, а безмилостен корпоративен рейдър. Историята е завършвала с раздяла – той ѝ оставя парите, тя остава сама. Посланието: транзакциите не се превръщат в любовни истории.

След като „Дисни" купува сценария, тонът е изцяло променен. Целта става ясна: да се изхвърли нихилизмът и да се създаде холивудска приказка – от „предупредителна драма" до „платинен стандарт на романтичния блясък".

Днес е невъзможно да си представим „Хубава жена" без сияйната усмивка на Джулия Робъртс, но в един момент студиото сериозно е обмисляло да я замени. Ръководителите на „Дисни" смятали, че 21-годишната Робъртс е твърде неопитна за ролята и обмисляли имена като Мег Райън и Мишел Пфайфър. „Тя е сърцето – махнеш ли я, филмът умира," категорично заявил режисьорът Гари Маршал.

Въпреки това напрежението върху актрисата било огромно. По време на снимки Робъртс често треперела от нерви, а преди първите близки планове получила копривна треска. При една сцена с любовен заряд кръвоносните ѝ съдове изпъкнали от напрежение, а дишането ѝ станало плитко. Маршал адаптирал целия график, използвайки шеги и смях, за да я успокои. Тази нейна уязвимост по-късно се превърнала в магията, която зрителите обожават.

Два от най-запомнящите се момента във филма се раждат от чиста импровизация: 

Кутията с колието

Сцената, в която Едуард щраква кутията върху пръстите на Вивиан, не е била в сценария. По указание на режисьора Гиър го прави спонтанно, за да я разсмее. Реакцията на Джулия е истинска — смехът, който влиза във финалния монтаж. Любопитен факт: колието е било истинско, на стойност $250 000, охранявано от двама въоръжени пазачи.

Истинският смях

По време на сцената с I Love Lucy, Робъртс не успявала да се отпусне. Гари Маршал клекнал извън кадър и я погъделичкал с перо по краката. Избухването в смях било толкова неподправено, че останало в историята на киното.

Блясъкът на филма прикрива снимки, които често били далеч от приказни:

Пяната във ваната: за сцената с банята е използван индустриален препарат за автомобили, за да се създаде плътна пяна. След часове на снимане кожата на Робъртс започнала да гори, а червената боя от косата ѝ се отмила, оставяйки оранжев оттенък.

Шофирането: Робъртс едва умеела да кара кола и по време на снимки на Холивуд булевард няколко пъти качила колата на бордюра. Porsche и Ferrari отказали да предоставят автомобили заради „темата за възрастни", затова изборът паднал върху Lotus.

Сцената с боя: В импровизиран изблик на гняв Гиър блъснал Джейсън Александър в масата с такава сила, че той загубил зъбна корона. Режисьорът не извикал „Стоп!", защото получил автентичната емоция, която търсел.

Легендарната червена рокля на Вивиан едва не е била... черна. Студиото настоявало за по-сдържан цвят, но дизайнерката Мерилин Ванс-Стрейкър защитила идеята си, че червеното ще накара героинята „да притежава сцената". Така се ражда един от най-иконичните модни моменти в киното.

Дори плакатът на филма крие тайна. За да се постигне перфектната композиция, тялото на Джулия е било заменено с това на модел — Дона Скогинс, а лицето ѝ добавено чрез монтаж. Освен това косата на Ричард Гиър е дигитално потъмнена, за да изглежда по-млад и да контрастира с червената грива на Робъртс.

В оригиналната версия няма балкон, няма бели лимузини и няма спасение. Едуард напуска Вивиан, оставяйки ѝ плик с пари. Тя се качва на автобус и изчезва. Тестовите зрители обаче реагирали с пълно отхвърляне – искали катарзис, не цинизъм.
Една вечер Гари Маршал сам пренаписва финала: Вивиан „спасява" Едуард в отговор, а филмът завършва с поява на принца в лимузината. Джулия Робъртс плаче на снимачната площадка – този път от радост.

Когато „Хубава жена" излиза по кината през март 1990 г., никой не подозира, че ще се превърне в културен феномен. С приходи от над $464 милиона в световен мащаб, филмът надминава „Умирай трудно 2" и „Сам вкъщи". Джулия Робъртс печели „Златен глобус" за най-добра актриса и за рекордно кратко време се превръща в най-високоплатената жена в Холивуд.