Съчувствие на друг може да предизвика болка, обида, дори гняв. Това е така, защото емпатията има различни лица и не всяко от тях носи истинска подкрепа. Понякога зад съчувствието се крие контрол, а зад разбиращия поглед – хладен разчет.
Емпатията идва от гръцки и означава „в страдание" – способността съзнателно да съпреживяваме емоционалното състояние на другия, без да губим усещането, че тези емоции не са наши.
Още през 1905 г. Зигмунд Фройд описва емпатията така: „Ние вземаме предвид психичното състояние на пациента, поставяме се на негово място и се опитваме да го разберем чрез сравнение със собствените си преживявания."
Емпатията има три основни компонента - когнитивен - интелектуален процес с анализ, сравнение, аналогия. Емоционален - при него се проявяват чувствата, които преживяваме в отговор на другия и поведенчески, свързан с конкретните действия, които предприемаме.
В зависимост от това кой компонент доминира, емпатията може да бъде различна по своята природа, отбелязват специалисти.
Видове емпатия в ежедневието
- Емоционална емпатия
Тук емоционалният компонент е доминиращ. Човек напълно „потъва" в чувствата на другия и губи границата между „аз" и „ти". Например, ако видим ранен човек и усещаме физическа болка и страх толкова силно, че не можем да му помогнем. Или състраданието към бездомник е толкова болезнено, че ни парализира. Тази емпатия е дълбоко човешка, но може да бъде разрушителна, защото изтощава и не води до реална помощ.
- Съчувстваща (балансирана) емпатия
Това е здравословната форма на емпатия. Тук трите компонента – когнитивен, емоционален и поведенчески, са в хармония. Такъв човек умее да разбере болката на другия, да я почувства, но запазва вътрешна дистанция и способност за действие. Той не просто съпреживява, а и подкрепя реално, мисли и действа конструктивно. Това е истинското съчувствие.
- Когнитивна емпатия
Тук водещ е умът, а емоциите почти отсъстват. Човек с когнитивна емпатия може отлично да „прочете" състоянието на другия – да разбере какво го боли, от какво има нужда – но използва това знание за собствена изгода. Такъв тип емпатия често е характерен за нарцистичните личности. Те умеят да показват разбиране и участие, но не за да помогнат – а за да получат нещо в замяна: внимание, власт, пари или емоционален контрол.
Когато емпатията се превръща в инструмент за манипулация
Нарцисът не е лишен от емпатия – просто неговата е само когнитивна. Той не съчувства, а анализира. Не се включва в чувствата ви, а използва ги срещу вас. Затова понякога след разговор с „разбиращ" човек се чувствате изтощени, виновни или объркани.
Това е сигнал, че сте попаднали под въздействието на манипулативна емпатия. Признайте, че нарцисът използва емпатията като оръжие. Това е трудно, защото хората естествено отговарят на добротата с откритост. Но „доброто" на нарциса винаги идва с цена.
Разберете какво иска от вас - пари, внимание, емоционална зависимост. След като го осъзнаете, решете дали сте готови да го дадете – и доколко, без да жертвате себе си. Поставете ясни граници. Излишната отзивчивост не е доброта, а покана за злоупотреба.
Истинската емпатия не ви кара да се чувствате виновни, слаби или използвани. Тя ви дава сила, разбиране и пространство за избор.
Бъдете внимателни – защото зад „топлото съчувствие" понякога се крие хладен разчет.
Коментари (0)
Вашият коментар