Да научим детето да мисли е едно от най-големите предизвикателства пред отговорните родители, освен - разбира се физическото и емоционално здраве. За да започне малкото да мисли, значи, че може да взима решения и да поема отговорност, да търси алтернативни начини за решаване на проблемите.
Основното, което трябва да ни дадат и училището, и висшето образование, е умението да мислим. И в по-широк смисъл — умението да използваме собствените си човешки и психологически ресурси. Това като че ли се оспорва в момента, когато родители, а и учители у нас недоволстват от нововъведения в учебните програми, за които децата не са готови, а ще имат изпити в седми клас, или път от много натоварената им програма, голяма част от която със сигурност не развива мисловните им умения.
Задачата на училището не е просто да съобщи факти —
че амебата се дели чрез митоза, хидрата се размножава вегетативно, а растенията — чрез пъпкуване. Истинската цел е да научи човека да пита „Защо?"
Затова, нека прехвърлим отговорността на родителите. Идеалната възраст, когато мозъкът на детето е най-възприемчив към развитие (и добро, и лошо), е между 10 и 14 години.И това може да направи само онзи родител, който не е изгубил психологическия контакт с детето си до този момент.
Проблемът с училището
Училището не обича особено оригиналността — затова и често има „тройки", които не са глупави, а просто мислят различно. То обаче обича послушанието и усърдието — и затова отличните оценки невинаги означават бъдещ успех. Всъщност оценките и житейските перспективи рядко са пряко свързани. Някой може да е посредствен ученик, но успешен възрастен, а друг – отличник, който не намира своето място в живота. Тук решаващо е личностното развитие, а не образователните рамки.
Мислене срещу запаметяване
За съжаление, училището тренира само едно качество — паметта.
Но училището не тренира мисленето в различни посоки — нагоре, встрани, по диагонал. То дава просто набор от правила, които трябва да запомним — не само по математика, но и по история, литература, биология. Вместо да учи детето да мисли, училището го учи да възпроизвежда шаблони.
Какво значи „да научиш детето да мисли"
Много родители вярват, че ако детето умее да прилага формула от типа 2a + 2b в различни задачи, това значи, че мисли. Но не — това е просто умение да работи с абстракции.
Да научиш детето да мисли — означава да го научиш да взема решения ,да го приучиш да поема отговорност, да му покажеш как да търси различни пътища за решаване на проблема.
Възпитанието често също се свежда до шаблони. Казваме на детето, че трябва да е добро, но не му обясняваме защо. Не му казваме защо трябва да е внимателно към другите, защо е важно да уважава хората и труда им.
А всъщност зад всяко човешко качество стои дълбок смисъл.
Когато уважаваш другия, слушаш по-внимателно, научаваш повече,
създаваш социален контакт, и в замяна теб също те чуват по-добре.
Ако се появи това „сърбежно любопитство", това вътрешно желание да разбере как нещо работи, тогава детето наистина започва да мисли.
Всичко започва от умението да се замисляме — и това умение трябва да се открие и развива. И в детето, и във възрастния, който си мисли, че вече е разбрал всичко в живота.
Коментари (0)
Вашият коментар