Може би първото нещо, което на родителя му идва наум, когато види малкото си дете в конфликтна ситуация, е да се намеси и да го защити. Но дали това винаги е най-правилното решение? Понякога е по-полезно постепенно да се обясни на детето как е могло да реагира по друг начин, а в някои случаи – дори да се остави само да се измъкне, стига ситуацията да не е реално застрашаваща.
Родителите често се тревожат как детето им да се научи да отстоява себе си. Проблемът не е просто да му се каже „отбий се", а да се разбере кой е подходящият начин за реакция според конкретния случай.
Много родители, които в собственото си детство са страдали от липса на увереност, несъзнателно прехвърлят този опит върху децата си. Те може да ги насърчават към физическа самоотбрана, но това често води до обратен ефект: по-скромните деца се затварят още повече, а по-импулсивните могат да станат конфликтни и да се изолират от връстниците си.
Важно е родителите да обяснят на детето как да реагира на реални обиди, без да превръщат дребните детски сблъсъци в големи драми. Детето трябва да се учи да преговаря и да търси мирни решения, а физическата самоотбрана да остава последна стъпка – подходяща само ако насилието вече е започнало.
Първата стъпка е внимателно да се разбере ситуацията. Обяснете на детето какви може да са мотивите на другите и какви последствия биха имали различните реакции. Практиката показва, че страхът се преодолява най-лесно, когато детето се научи да защитава не само себе си, но и другите.
Родителят трябва да бъде търпелив. Детето няма да успее от първия път – особено във възраст, когато все още не може да се изразява добре вербално. Подкрепата, спокойните обяснения и примерите за емпатия развиват увереност и социална зрялост.
Когато конфликтът не може да се разреши, е важно да се включат учители или възпитатели, а понякога – да се помисли за смяна на средата, за да се избегне хронично насилие.
Основната задача е детето да повярва, че светът не е изцяло враждебен и че има безопасни и ефективни начини да защити себе си и другите. Това умение ще му служи не само през детството, но и като възрастен – когато вече няма да разчита мама или татко да се намесват вместо него.
Коментари (0)
Вашият коментар