Какво му е на средното дете в семейството

То е нито по-голямото, нито най-малкото. Нито е първо, нито е последно. То е детето "в сянка", а психотерапевти имат концепция именно за него, обяснявайки поведението му като "синдром на средното дете". Не става дума за диагноза или заболяване, а по-скоро за типичен модел на поведение.

За тези деца казват, че се чувстват пренебрегнати, в нищо не са специални и затова средното дете чество се чувства задължено да се справя само като развива чувство за недависимост и адаптивност. Търси хобита и признание извън дома. И не говорим за нещо фатално, дори ефектите от този "синдром" могат да бъдат смалени до минимум, ако това дете получи подкрепата и признанието от близките си, от която се нуждае.

.Когато се ражда третото дете, майката вече не е толкова загрижена за евентуална ревност – децата са свикнали, че родителите имат вече две деца. Те са се научили да отстъпват, да споделят и да се отказват понякога от собствените си интереси, макар и не винаги с удоволствие. Това дава надежда на майката, че третото дете ще се присъедини към семейството лесно и органично. А по-големите деца с нетърпение очакват появата на новия член на семейството.

Средното дете се оказва в малко неловка ситуация: първото вече е „голямото" и с удоволствие проявява родителска грижа към най-малкото дете. Средното дете не е свикнало да бъде „голямо" и постепенно трябва да се раздели с привилегиите да е "малкото".

Не е трудно да се предположи, че средното дете изпитва същите чувства, които е усещало и първото при появата на следващото. И ако до този момент средното е било малкото, то вече това място е заето от друг.

Затова специалистите препоръчват да се обърне достатъчно внимание и на това "второ" дете, за да се приспособи към новата си роля. То също вече е „голямо". Това е почетно и отговорно, но промяната не трябва да бъде твърде рязка. Понякога ще иска да се почувства като „малко дете".

Не очаквайте веднага от него твърде много помощ по дома, особено ако преди това е бил освободен от такива задължения. Въвеждайте новите задачи постепенно и не се надявайте на постоянство. То няма да започне веднага да изпълнява задълженията си с удоволствие и без напомняне.

Провеждайте повече време със средното дете – играйте любимите му игри, разказвайте интересни истории. Ако времето не стига, просто седнете до него, докато прави домашните си, а вие гладите, перете или плащате сметки.

Не забравяйте и първородното дете – виждайки грижата за средното, то може да почувства нова доза ревност. Малкото дете изисква много внимание, а „опитното" първородно вече е забравило колко безпомощни са новородените. Погрижете се да отделите време и за него – споделете мислите и преживяванията си на равни начала. Това ще го мотивира да помага с още по-голямо желание.

Можете да включите съвместно четене, като използвате момента на кърмене на бебето. На разходките с новороденото привлечете бащата или бабата, а вие се посветете на средното и първородното дете. Или разхождайте всички заедно, играйте и общувайте, докато бебето спи.

Спецификата на положението на средното дете не е само, че трябва да се раздели с ролята на най-малко. Друга особеност е, че родителите вече имат опит.

Когато първородното тръгне на детска градина или училище, майката се тревожи, чете мнения в интернет, съветва се с познати. При второто дете е по-лесно – пътят е начертан, всичко е известно, вълненията са по-малко.

Липсата на нервност е плюс, но за средното дете може да изглежда като равнодушие. То също преживява важни моменти, но третото дете отнема вниманието на родителите. Средното може да се почувства разочаровано, защото семейството „не споделя" чувствата му.

Родителите трябва да се опитат да гледат на събитията през очите на средното дете. Възприятията и чувствата му са индивидуални, не просто повторение на първородното. Усетете новата динамика и ѝ обърнете внимание.

Средното дете изпитва неудобство дори при вечерното четене. За най-малкото четете детски приказки, за първородното – книги за неговата възраст, а средното често се отегчава: приказките са за малки, а книгите за по-големи – твърде трудни.

Затова редувайте четенето на по-лесни и по-трудни книги, като насърчавате и самостоятелното четене и избор на книги по интереси.

Особеностите на средното дете не означават, че то трябва да порасне нещастно или с комплекси. Много семейства успяват да избегнат тези „подводни камъни", и средното дете расте щастливо и пълноценно.