"Аз сам(а)" и "Не!" Това са фразите, които могат да разлюлеят баланса и на най-хладнокръвните родители. А само като си спомним какви хубави бебета са били и изведнъж се превръщат в 3-годишни малки зверчета. Милото, послушно и усмихнато дете изведнъж започва да се държи непредсказуемо – отказва да слуша, плаче, противоречи. За много родители именно тогава настъпва истинкото възпитание.
Какво всъщност представлява кризата на 3 години
Около третата година детето започва да осъзнава себе си като отделна личност. Това е „раждането на Аз-а" – моментът, в който то вече иска да прави избори само, да се утвърждава и да контролира част от живота си. Психолозите наричат този период кризис на еманципацията – отделяне от родителите на психологическо ниво. За някои това е и първото "бебешко тийнейджърство".
Основни прояви на кризата
Психолозите често ги наричат „Седемзвездие на кризата":
- Негативизъм – детето отказва не защото не иска, а защото предложението идва от възрастния.
- Упрямство – настоява да стане по неговия начин, дори без причина.
- Строптивост – бунт срещу правилата и начина на живот, установени от родителите.
- Своеволие („Аз сам") – иска всичко да прави без помощ, дори да не може още.
- Протест-бунт – гневни изблици, често без видима причина.
- Обезценяване – детето започва да се подиграва или обижда родителите, за да „свали от пиедестала" своите „всемогъщи" мама и татко.
- Деспотизъм – опитва се да управлява всички около себе си.
Какво всъщност се случва
Всички тези трудни прояви имат положителна страна – формира се волята и самостоятелността на детето. То учи да взема решения, да защитава позицията си и да открива границите между „мога" и „не мога". Кризата е остра, но напълно нормална и необходима – тя подготвя детето за следващия етап от развитието му.
Как да реагират родителите
Запазете спокойствие, колкото и да ви се струва невъзможно. Не се борете за власт, а бъдете опора. Давайте избор. Например: „Искаш ли да облечеш синята или зелената тениска?" Поставете ясни граници. Забранявайте само онова, което е опасно. Бъдете до детето, когато „прави сам". Помагайте, без да отнемате инициативата. Обяснявайте правилата. Детето трябва да разбира „защо" нещо не може. Проявете търпение и обич. Кризата ще отмине – с времето малкото „Аз сам" ще се превърне в уверено и спокойно дете.
Какво помага
Много психолози препоръчват родителите да създадат „таблица на правилата" с три колони
- Не може (опасно)
- Може, но с помощ на възрастен
- Може самостоятелно
Така се избягват спорове и детето ясно вижда границите.
Кризата на тригодишното дете е трудна, но важна и здравословна стъпка в развитието му. Тя не е знак за лошо възпитание, а за растеж. От родителите се изисква не наказание, а търпение, уважение и любов – трите неща, които превръщат бурята на кризата в началото на истинската личност.
Коментари (0)
Вашият коментар