Много родители се питат къде е границата между възпитание, дисциплина, манипулация, позволение и личните ни страхове, които понякога проектираме върху децата. Най-важното, което можем да дадем на едно дете, е усещането, че пред него има отворени пътища и че светът е безопасен. Това е основата, върху която детето развива увереност, вътрешна сила и потенциал.
Родителят не дава малко - опора и чувство за сигурност, уважение, любов и разбиране, познание за „правилата на света", подкрепа, която му помага да се свърже с вътрешния си ресурс, баланс между свобода и ясни граници.
Свободата не е вседозволеност
Детето естествено разширява границите си – така расте. Прекалено тесните граници го задушават, а прекалено широките го оставят без опора. Важно е родителят да знае какви са нуждите на възрастовия етап и да поставя подходящи рамки.
Но трябва да знаем, че трябва да реагираме по различен начин на поведението му, според възрастта.
- 1,5 – 2 години
Контролът над емоциите още не работи. Подход: кратко „не", стопиране, изваждане от ситуацията, насочване към друго.
- 2,5 – 4 години
Появява се самосъзнание и разбиране за последствия. Подходът е да даваме време за размисъл (кратка пауза), после помагаме да поправи последствията.
- 3,5 – 5 години
Най-важно е уважението към личността. Подходът е без унижение и наказания пред други. Коригираме поведението спокойно и обсъждаме как да действаме следващия път.
- След 5 години
Детето вече разбира правилата. Подходът трябва да следва вече домашните правила трябва. Те трябва да са ясни и предварително приети от всички. Наказанията са предварително известни и логични — лишаване от привилегия, а не причиняване на болка.
Основни принципи
1. Дори най-послушното дете понякога „бунтува"
Това не ви прави лош родител. Разделете поведението на детето от собствената си самооценка.
2. Децата най-много се страхуват от ядосаните родителски очи
Дори когато сте сериозни, в погледа трябва да има доброта, не ярост. Децата инстинктивно усещат мотивацията зад действията ни — дали е любов или гняв.
3. Наказанието трябва да учи, не да унижава
Помага за развитие, не отнема сили.
4. Малките деца комуникират чрез тяло, не с думи
Ако удря — той се опитва да установи контакт. Реакцията на възрастния е да спира физически (хващаме ръката, нежно, но твърдо), казваме спокойно „Не се удря". Без физически ответни удари.
5. Правилата трябва да бъдат повторени много пъти
Мозъкът до около 4 години не усвоява последователности. Понякога са нужни 30–40 повтаряния, за да стане едно правило „собствено".
- Какво представлява наказанието?
- реакция на ясно установено и познато правило
- следва веднага, с посочена продължителност
- не е заплаха или плашене
- говорим само за конкретния случай, не припомняме старите
- не наказваме пред други хора
- не наказваме чувства, а поведение
Ако игнорираме сериозен простъпък, детето ще си „вземе" наказание само — чрез автоагресия, лоши оценки, счупени вещи и др.
Чести грешки на родителите
използваме детето като „гръмоотвод" за собствения си стрес
наказваме така, както са наказвали нас, без да се замисляме
объркваме наказание с унижение
изпускаме емоциите си и налагаме наказание от гняв
Важността на помирението
Децата не усещат времето — за тях всяко напрежение е безкрайно. След конфликт е важно да има ритуал на помирение: прегръдка, „мизинчета", специален знак, тайна дума. Това връща сигурността и близостта.
Възпитанието е изкуство на баланс – между свобода и рамки, между твърдост и нежност. Най-ценното, което даваме на детето си, е чувство за сигурност, любов и ясни граници. От тази основа то ще израсне в уверен и силен възрастен.
Коментари (0)
Вашият коментар