Празниците наближават, а с тях идват и въпросите за подаръците: какво да купим, за кого и колко да похарчим. За много хора подаряването е източник на стрес и задължение. Но науката показва, че актът на даване може да носи реални ползи за здравето и благосъстоянието. Д-р Лина Уен, лекар и бивш здравен комисар на Балтимор обяснява пред CNN как и защо даването може да е полезно, и как да го правим без да се изтощаваме.
Проучвания от психологията, невронауката и общественото здраве показват, че даването на време, внимание, подкрепа или пари към другите активира мозъчни центрове, свързани с удоволствие, мотивация и социална свързаност. Това стимулира отделянето на химикали като допамин и ендорфини, които ни карат да се чувстваме добре.
Друг важен хормон е окситоцинът, който намалява стреса, регулира кръвното налягане и засилва чувството за връзка с другите. Постепенно тези ефекти могат да обяснят защо щедростта е свързана с по-добро здраве както психическо, така и физическо.
Изследвания показват, че хората, които редовно помагат на другите, имат по-ниски нива на депресия и тревожност, по-висока удовлетвореност от живота и дори по-добри показатели за сърдечно-съдово здраве. Например голямо изследване от 2023 г., обхващащо 30 проучвания, открива, че доброволчеството и актовете на доброта подобряват психичното състояние, физическата активност и дори резултатите от кръвните тестове.
Интересно е, че даването на време и усилия, например доброволческа работа, често носи по-силни ползи от даването на пари.
Според експерта, има значение какво точно даваме. Доброволните, смислени действия са по-полезни от тези, които се правят по задължение или с чувство на вина. Малки жестове като писане на благодарствено писмо, помощ на съсед или прекарване на време с човек, който се чувства самотен, могат да имат значим ефект.
Също така даването може да навреди. Това е възможно, когато води до финансов стрес, изтощение, негодувание или пренебрегване на собственото здраве, ползите изчезват, а понякога ефектът е обратен. Балансът е ключов: даването трябва да е доброволно и в рамките на възможностите ни.
Ползите се наблюдават във всички възрастови групи. По-възрастните доброволци често показват по-добра физическа форма и по-нисък риск от смърт, а социално изолираните хора се радват на силен ефект от изграждането на връзки и усещането за смисъл. Растат и доказателствата, че подрастващите и младите възрастни печелят от про-социално поведение, като доброволчество или структурирани актове на доброта.
Вместо да се фокусираме върху цена или количество, можем да изберем подаръци, които създават връзка или споделено преживяване. Времето, вниманието и мисълта зад подаръка са по-важни от цената му.
Важно е да поставим и граници. Даването не трябва да идва с вина или натиск. Избирайки да подаряваме по начин, който е смислен за нас, и отказвайки се от стресови очаквания, ние практикуваме здравословна щедрост.
Даването може да бъде добро за здравето, когато е обмислено и съобразено с възможностите ни. Щедростта намалява стреса, засилва социалните връзки и подобрява както психическото, така и физическото благополучие. Празниците предлагат идеалния момент да практикуваме щедрост по начин, който е здравословен, устойчив и значим.
Коментари (0)
Вашият коментар