Родителството, въпреки че често се възприема като източник на огромна радост, също така често се разглежда като изтощаваща и неумолима задача. Постоянното балансиране между отговорности, емоции и лични нужди може да доведе до усещане за вина и съмнение в себе си. Но отговорът за облекчаване на това бреме е по-лесен от това, което си мислим. Вместо да се фокусираме върху неуморните очаквания и външни валидизации, ключът към облекчаване на съвестта ни като родители е в един различен подход, основан на честност и самоопределение.
Нуждата от външна валидизация е естествена реакция на натоварващите изисквания на родителството. Тя отразява скритото убеждение, че отглеждането на деца е тежка задача, която изисква огромни жертви от време, енергия и ресурси. Въпреки това, в тази нагласа често губим истинската същност на родителството, способността да се наслаждаваме на моментите, да се свързваме с децата си и да намираме радост в ежедневието.
Вземете например обикновеното четене на книга на детето си. Колко от нас го възприемат като „необходимо задължение", което изисква предварителна настройка? Или какво да кажем за това да се седне заедно на масата за храна. За мнозина този момент вече не е за споделяне на радост, а просто за изпълняване на хранителна нужда.
Да излезете на разходка с детето може да бъде свързано с мисли за това какво носи то, дали това отговаря на родителските ни очаквания и как това ще повлияе на поведението му по-късно. Дори играенето заедно може да се възприеме като задача, свързана с преподаване на „ценни уроци", вместо да се наслаждаваме на самото играене.
Тази нагласа, при която всяко взаимодействие е обременено с мисълта дали изпълняваме идеала за добър родител, в крайна сметка отнема възможността да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с децата.
Много родители преживяват моменти, когато губят контрол, крещят или се чувстват виновни след това. Тези моменти често са последвани от вина и необходимостта да оправдаем или обясним действията си. Но в стремежа да бъдем „себе си", много родители не осъзнават, че това поведение далеч не отразява тяхната истинска същност.
Да бъдеш „себе си" като родител не означава да се отдаваш на негативното поведение. То означава да бъдеш честен със себе си, да признаеш своите емоции — да осъзнаеш, че си човек със свои ограничения и трудности, и да приемеш тези несъвършенства.
Лесно е да попаднем в цикъла на самокритиката. Много родители чувстват, че винаги трябва да бъдат в „отлична форма", постоянно да се стремят към перфектност в отглеждането на децата. Но в действителност родителството не изисква перфектност; то изисква автентичност. Няма нужда да изискваме похвали или да измерваме успеха чрез външни валидизации. Вместо това, става въпрос за това да бъдеш честен със себе си и с детето си.
Не е нужно да изискваме от себе си да бъдем „в отлична родителска форма" постоянно. Просто трябва да бъдем честни, да кажем „уморен съм, раздразнен съм, имам проблеми на работа, искам да бъда сам за малко", вместо да манипулираме и да заявяваме „трябва да прочетеш, ти безделничи, винаги се въртиш около мен, отново ме срамуваш" и т.н.
В същността си доброто родителство е да бъдеш жив, да прегърнеш както високите, така и ниските моменти от това съвместно преживяване. Децата ни дават уникалния дар на безусловното приемане. Те ни виждат такива, каквито сме, с всички наши недостатъци, и ни обичат въпреки всичко. В замяна, трябва да научим как да приемем същото и за себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар