„Треперещата парализа." Така д-р Джеймс Паркинсон описва преди повече от 200 години група симптоми и загадъчно заболяване, засягащо шестима души в Лондон. Британският лекар пръв идентифицира и документира състоянието, което днес познаваме като болест на Паркинсон - прогресивно нарушение на движението. Неговата отличителна черта е увреждането на произвеждащите допамин неврони в мозъка, което може да доведе до мускулна скованост, забавени движения, проблеми с равновесието и още много други симптоми.
Допаминът е ключов невротрансмитер, който участва в системата за възнаграждение на мозъка. Той играе централна роля в мотивацията, изпълнителните функции (включително внимание, вземане на решения, многозадачност и планиране), движението и емоционалната регулация.
До 2021 г. изследователите от общественото здраве съобщават за почти 12 милиона случая по света, предава CNN. Прогнозите показват, че до 2050 г. броят им ще надхвърли 25 милиона. Заболяването тежко засяга не само самите пациенти, но и техните семейства, общности и обществото като цяло.
Според невролога д-р Майкъл Окун, това заболяване се разраства по-бързо от Алцхаймер. Това е и причината да привлече вниманието на всички, обяснява спецалистът пред лавния медицински кореспондент на CNN д-р Санджай Гупта в подкаста Chasing Life.
Учените знаят, че болестта на Паркинсон е много повече от „трепереща парализа", но въпреки това има още много да се открие за причините, развитието и дори за създаването на безпогрешен диагностичен тест.
„Става напълно очевидно, когато видите хората с болестта, че това не е просто заболяване на допамина. Не е само заболяване на мозъка. Виждаме го в червата. В кожата. В много органи", казва Окун, съосновател и съдиректор на Института за неврологични заболявания Norman Fixel към Университета на Флорида и медицински директор на Фондацията за Паркинсон.
За появата му го генетиката играе роля при 10%–15% от случаите. За много други, казва Окун, коренната причина може да е по-скоро ежедневна и коварна: токсини от околната среда, които са във въздуха, водата, храната и химикалите, с които ежедневно се срещаме.
„Имаме шанс да разберем, че не е неизбежно да развием Паркинсон", казва той. Новата му книга The Parkinson's Plan: A New Path to Prevention and Treatment, написана съвместно с д-р Рей Дорси, разглежда връзките между заболяването и множество химикали, които тихо атакуват тялото ни.
Какво можете да направите, за да намалите риска от болестта на Паркинсон?
Окун включва 25 съвета в книгата си, като любимите му са пет:
Пийте чиста вода
Инвестирайте във въглероден воден филтър за кухненската мивка, казва Окун по имейл. „Обикновеният въглероден филтър може да намали невидимите токсини в питейната вода, които натоварват уязвимите мозъчни системи", казва той. „Чистата вода намалява химичното натоварване, което червата и мозъкът ви трябва да обработват."
Тези филтри намаляват излагането на пестициди и химикали като трихлоретилен (TCE), използван за химическо чистене, безкофеиново кафе и обезмасляване на метали. (През 2024 г. Агенцията за опазване на околната среда обяви почти пълна забрана на TCE, но съдебни дела временно блокират влизането ѝ в сила.)
Дишайте чист въздух
Използвайте въздушни пречистватели както у дома, така и на работа. „Премахването на фините частици от въздуха защитава пътя нос - мозък, който може да играе роля в развитието на Паркинсон", казва Окун. Избирайте пречистватели с въглероден филтър, който отстранява летливи органични съединения (VOC), като TCE.
Яжте чиста храна
Отделете време да измивате плодовете и зеленчуците, дори ако са органични. „Изплакването и търкането помагат да се премахнат остатъци от пестициди, които тихо увреждат митохондриите с времето", казва Окун. „Този прост навик намалява натоварването върху мозъка и нервната система." Мийте ги поне 20 секунди, както при миене на ръце.
Движете тялото си
Спортувайте всеки ден. Редовните физически упражнения могат да предотвратят или забавят появата на Паркинсон и са ключови за хората, които вече имат заболяването. „Движете се всеки ден, например четири разходки по 20 минути ( поне 7000 стъпки) или еквивалентна рутина", казва Окун. „Движението активира естествените допаминови пътища, подобрява подвижността и може би забавя прогресията." За хора, които се чувстват нестабилни, добър вариант е лежащ велотренажор.
Спете достатъчно
Приоритизирайте редовния, качествен сън, за да дадете шанс на мозъка да се възстановява всяка нощ. „Дълбокият сън активира системата за почистване на мозъка, измива токсините и помага на симптомите да се подобрят", казва Окун. „Защитата на съня означава защита на мозъка." Когато се събудите, насладете се на чаша кафе или чай. Изследванията последователно свързват кофеина с по-нисък риск от болестта на Паркинсон. Предполага се, че той предпазва допамин-произвеждащите клетки от увреждане от токсини.
Коментари (0)
Вашият коментар