Киното ни отбелязва 111 -ата си годишнина

На 13-и януари българското кино отбелязва своите 111 години от появата на първия игрален филм. Това е добре известният „Българан е галант" на Васил Гендов. И както в датата има нещо фатално, то трънлив се оказва и пътят на родната кинематография. Родено от ентусиазма на малка група ентусиасти, киното ни започва със скромни и често спорни като качество продукции. И до днес то не винаги попада сред най-гледаните, а по-често е обект на внимателно, понякога дори строго критично разглеждане. Но историята помни и много светли моменти - периоди, в които то е било смело, изобретателно, със силни послания и истински чакано.

И въпреки че не всяка година е повод за гордост, самият факт, че още преди повече от век някой е имал смелостта да снима на български, предприел е не една рискова стъпка, говори за амбиция, визия и любов към изкуството.

„Българан е галант"  поставя началото на една традиция, на опита да се разказват истории на български на голям екран, макар и с ограничени финансови и технически средства. Филмът е кратък и с лековат сюжет. Това са първите проблясъци на родния хумор на екрана. До колко историята е типично българска може да се спори. По дух тя прилича повече на френските комедии от началото на 20-ти век. Младият Българан се опитва да впечатли дама, да покаже своя галантен дух, но му се случват различни комични перипетии. В ролята на Българан е самият Гендов, който още е режисьор, сценарист, оператор, продуцент, изобщо "човекът - оркестър". Колкото и наивен да е самият сюжет, той все пак се вписва в тогавашната тенденция на европейското кино.

Именно оттук започва пътят на родното кино с предначертана посока на експерименти, провали, успехи и, най-вече, на съхранена мечта да показваме нашите истории на света.

Самата прожекция се случва в София през 1915. Според други историци, годината е 1910. Така или иначе този спор приключва през 2005 г, когато МС обявява за ден на българското кино по-късната дата. Създаването на „Българан е галант" е истинско приключение. Сцените се снимат на улиците на София, в паркове, градини и дворни пространства, често с подръчни средства. Декорите са сведени до минимум, светлината е естествена, а актьорите - роднини, приятели и колеги на Гендов. Всеки кадър е експеримент, а в киното, става ясно, почти нищо не е гарантирано. И така до днес.

Но по този повод, Национален филмов център, Националната филмотека и СБФД предлагат програма с класически и съвсем нови български филми. Филмотечното кино "Одеон" са подготвили селекция, която включва "Слънцето и сянката" на Рангел Вълчанов от 14.00 часа, "Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, "Вълчицата" на Рангел Вълчанов от 17.00 часа, "Крадецът на праскови" на Въло Радев от 18.30 часа и "Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков от 20.15 часа.

В Дом на киното може да се разгледа изложбата с графики на Ева Тенева - Зайков "10 години - 100 филма", както и сборника с кинокритика на filmsociety.bg. Филмът, който ще бъде показан там е "Стъпки в пясъка". Прожекцията е от 19.00 часа, в чест на 70-ата годишнина на режисьора Ивайло Христов, а в кино "Люмиер" по същото време предпремиерно ще се прожектира "Диви ягоди".

В Културен център G8 може да се гледа последният филм на Стефан Командарев „Made in EU" от 17.45 часа, а в Eurocinema - „Рожден ден" на Ивайло Пенчев започва в 17.30 часа. Кино "Влайкова" ще покаже „Баща ми бояджията" от 18.00 часа.