15-годишната Мария: Като видях Бойко Борисов до мен, ми се стори, че съм специална

Ще си пазя снимката с Бербатов. Каза ми, че той трябва да се снима с мен, а не аз с него, казва Мария Стоилова, спасила шофьор на тролейбус

15-годишната Мария Стоилова от Стара Загора живее в дом “Мария Терезия”. На 15 януари 2016 г. тя хладнокръвно спасява 43-годишния тролейбусен шофьор Филип Точев, на когото му прилошава зад волана и си глътва езика. Мария минава покрай паникьосаните възрастни, отваря устата на човека и му дава възможност да диша. Във вторник Мария бе отличена с голямата награда на церемонията “Достойните българи на 2016 г.”. Приза ѝ връчи лично премиерът Бойко Борисов.

- Сред достойните българи на 2016 г. голямата награда е за теб, Мария. Премиерът Бойко Борисов дойде, за да ти връчи приза и да те поздрави. Развълнува ли се?

- Чувствам се като герой. Радвам се, че направих това нещо и хората около мен в училището се гордеят. И възпитателите, и децата са горди с мене.

- Има ли повече гаджета, след като вече те дават по телевизията?

- Не, аз не искам в момента. Когато се занимаваш с момчета, се променяш.

- Разбрах, че си подобрила успеха си, четеш повече.

- Да, чета си предметите в училище - уча повече по химия, биология и особено по български, където имах повече проблеми, но сега положих труд и се справям много добре

- Спортуваш ли?

- Не, плувният ни басейн още е в ремонт, но аз сама си правя в стаята тренировки - коремни преси и клякания.

- Преди да кажат името ти на церемонията за достойните българи, малко се притесняваше. Кой те впечатли най-много?

- Бойко Борисов. Много ми хареса, че той дойде при нас, а имаше много работа, но дойде да ни поздрави. Като го видях, ми се струваше, че съм много специална. Беше там да връчи наградата - на мен и на всичките достойни българи.

- Получи специални поздравления и от Димитър Бербатов, чу ли какво ти каза той, преди да отидем да се снимаме с него?

- Да, чух. Каза ми нещо много специално - че той трябва да се снима с мен, а не аз с него заради това, което съм направила.

- Беше трогателно, но и искрено. Знаеш, че Бербатов с неговата фондация помага на даровити български деца.

- Да, това беше голямо признание от него, ще го запомня, ще си пазя и снимката.

- Къде ще пътувате през пролетната ваканция?

- Първо до Рилския манастир, после на Боровец. Отиваме с всички деца от дома, надявам се да бъде много весело.

- Г-жо Петрова, какво дете е Мария и промени ли се тя след признанието, което получи от България? (Латинка Петрова е директор на дома “Мария Терезия”)

- Мария е боец. Тя знае, че иска да постигне нещо в живота, и се стреми към това да надгради. И в училище, и в дома. Много е искрена и чистосърдечна и казва на всеки истината в очите, макар че понякога това доста боли. Тя е като един своеобразен коректив. В нейната къща в дома тя е човекът, който пази храната.

- Защото не яде много...

- Да, но и децата знаят, че Мария ще разпредели правилно храната и няма да се злоупотреби с нещо, колкото и да е гладна. Нищо в нея не се е променило от времето преди случката. Тя успя, а и целият екип работим по това да не се породи у нея чувство на превъзходство над всички останали. Тя го съзнава и знае, че това е нещо, което е направила от сърце, не за награди. Знае, че и на нея някой ден друг човек може така да ѝ помогне. Имаме си в дома една хубава приказка - “Погледни ме с едното, за да те погледна с двете”. Т. е. принципът да уважавам останалите, за да ме уважават и мен, е в пълна сила при нас.

- Г-жо Петрова, вие изненадахте ли се, когато ви съобщиха, че Мария е спасила човек на улицата?

- Същия ден имах отвратителен петък и в понеделник реших малко да остана вкъщи. Колеги ми се обадиха в понеделник да ми кажат, а аз тичам към обувките си и викам: “Жива ли е Мария?”. А тя в петък кротко в дома споделила с менторката си, но понеже същия ден трябваше да ѝ се купят нови дънки, си излязла с възпитателката и само казала: “Аз днес помогнах на един човек”. Госпожата ѝ отвърнала: “Браво, Мария, хубаво си направила”.

В разговора се включва Мария:

- Тъкмо планирах да си купувам хубави дънки, станаха модерни скъсаните дрехи, и казах на нашата лелка и после на нашата госпожа. И тръгваме към руския пазар за дънки. И аз ѝ казах: “Само да не стане нещо, така че да се разпространи навсякъде”, но госпожите по история и математика бяха в тролея и те казаха.

- Виждали ли сте се с шофьора Филип оттогава?

- Да, виждаме се с Филип често, той идва преди 2 седмици в дома. Подари ми много хубави неща. Женски. Не знам кой му е помогнал. (Защото Филип е ерген - добавя госпожата.)

- Какви женски неща ти подари?

- Ами кремове за тяло, обеци.

- Филип те беше поканил на сватбата си, когато се зажени. Ти нали ще отидеш, Мария?

- Разбира се. Зажени ли се Филип, ще дойде на сватбата му целият дом.

- Каза ми, че постиш?

- Хубаво е.

- Вярваш ли в Бог?

- Да, събота и неделя е ден за Бога. Не е грях, ако не постиш. Реших си самичка. Аз нямам грехове, но може за майка ми да е по-добре, да помогна. Пък и така си здрав.

- Каква се виждаш след 10 г.?

- Преуспяла.

- Какво според теб значи преуспяла? Сега си на 15 г., каква ще бъдеш на 25?

- Като нашето момче Исус Чавдаров. Ще съм абитуриентка, вече завършила средно образование, но да продължа да уча.

- Кой е Исус Чавдаров?

- Едно момче, което е израсло в дома ни и е завършило в нашето спортно училище XII клас.

- Харесваш го Исус, готин ли е?

- Готин е, но той ми е като брат. Така го уважавам.

- Каза ми, че имаш леля, за която искаш да се грижиш?

- Да, тя ме е гледала, обичам си я.

- Какво ти се учи, какво ти е интересно?

- Биологията. Успехът ми там е добър. И химия. Не знам.

Включва се г-жа Латинка Петрова: Вероятно нещо от типа на рехабилитация, защото е свързано и със спорта. Мария има много леки ръце и много фино работи с най-различни материали - мартенички, мъниста, яйца. Първа е в художествените дейности. По мнение на екипа от дома това ще ѝ помогне и с биологията и химията в профил рехабилитация.

- Мария, днес всички на церемонията говореха за атентата в Брюксел, където загинаха много хора. Ти ми каза нещо в колата - какво мислиш за тези терористи и как това се връзва с добротата?

- Добрият човек е този, който прави добро не за да стане известен, а със сърцето си Тези хора - атентаторите, трябва да се променят, а не с бомби да убиват невинни. Бих казала на такъв човек - убивате невинни хора, по-добре се срещайте се с хора, които вече са станали добри.

- Мария, как се виждаш след 20 г. колко деца искаш да имаш?

- Едно.

- Момченце или момиченце?

- Каквото Бог ми даде.