Заразна е тази Прея. След срещата с нея си вървя по улицата и проектирам щастие. И се усмихвам на двете кокчета, които Фея й направи – като две антенки на извънземно, по които протича необяснима енергия. Различна от онази, която звучи в песните й и с която танцува на сцената на „Като две капки вода“. Енергия на човек, който знае за вярата повече, отколкото знаят дебелите книги. Енергия на момиче, което нерядко е обект на предизвикателства и което ги прескача със смелостта на африкански гепард.
Цялото ти име е Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей. Какво означават всички тези имена?
Майка ми е намерила смисъл във всяко от тях. Всяко е от различни езици – Ейрин и Комфорт са имената на двете ми баби – баба Ирина и баба Комфорт. Прея е „молитва“ на английски. С татко ми са имали репродуктивни проблеми и на нея са й казали, че няма да има деца. Те и двамата са много религиозни и дълго се молили. Казали си, че какъвто и пол да е детето, ще се казва Прея. Така че аз съм извадила късмет. Рекс е бащиното ми име, което означава „цар“, а Осасей на нямам представа какъв език според мама означава „Господи, моля те, направи това за мен!“
Четох някъде, че вярваш в силата на подсъзнанието и в нещата, които са магични и необясними. Ровиш ли се в езотерична литература, или това вярване просто крачи с теб в живота?
И двете. Не съм много запалена по такива книги. Макар да ми е интересно, не съм вманиачена по тази тема. Имам огромно любопитство към нея, но то не е нездраво. По-скоро се задоволявам с това, че на практика се реализират някои от тези принципи в живота ми и ги следвам. Случват се постоянно. Най-големите животопроменящи събития за мен са свързани с тази вяра. Те са се случили до едно по този начин – аз съм си ги пожелала, отворила съм се за тях и те са се сбъднали. Да, правила съм неща в тази посока, стараейки се да съм достатъчно достойна да ми се случат, но не съм ги натискала. Включително договорa ми с „Монте мюзик“, отношенията ми с човека, с когото съм, дори участието ми в „Като две капки вода“ беше пожелано от мен миналата година. Гледайки го, си казах: „Ей, следващия сезон трябва да бъда вътре и аз.“
Религиозна ли си като родителите си?
Не бих казала. Вярваща съм, но не съм фен на религиите. Даже смятам, че са една идея вредни в днешно време. Разбирам защо някога са били измислени и как са действали, защото много хора имат нужда от някаква организация помежду си, за да съществуват като общество, но сега са по-скоро излишни според мен. Мисля, че в днешно време трябва да намираме все повече признаци, които ни свързват, отколкото обратното.
На голко години си?!
21.
Мисля, че разсъждаваш като достa по-голяма. Какво най-силно те е накарало да пораснеш?
Аз през цялото време се старая да не пораствам.
И това ти се получава.
Дано! В същото време трябва да съм достатъчно квалифициран възрастен човек, за да се справям с нещата, които ми се случват. Но всичко, което е било досега, ми е повлияло в някаква степен. Майка ми, още като бях дете, се старае да взима моето мнение много на сериозно. Винаги ме е карала да се чувствам като мислещ човек, който може да разчита на собствената си преценка. Също така е правила всичко възможно да ме научи да бъда самостоятелна, за което много й благодаря.
Да, баба ми пее прекрасно и се е занимавала с това, преди да стане майка. Мама също пее вълшебно, но не е развила този талант. Много малко хора сме я чували.
А познаваш ли другата си рода? Знам, че баща ти е починал, когато си била на 11 месеца.
Косвено. Не съм виждала никого на живо, тъй като разстоянието ни разделя, както и езиковата бариера. По много странен начин си общуваме.
Не си ходила в Африка, но чувстваш ли връзка с тази част на света?
Дърпа ме по някакъв начин, но точно защото силно усещам връзката с това място, изпитвам страх от него. Всички приятели, които са ходили в Африка, казват, че който отиде там, не може да се върне същият. Истината е, че просто мен много ме е страх и още не съм готова да разкрия тази част от себе си.
Страх ли те е, че може да поискаш да останеш там и да промениш коренно живота си?
Дори да се случи, вероятно ще е за хубаво. Въпреки че знам това, имам страх от неизвестното.
Откриваш ли у себе си черти от онази половина, която не е българска?
Много абстрактно ми се струва това. Може би знам за Нигерия толкова, колкото и ти. Дори да намирам някакви качества у себе си, които не са български, мисля, че не са и нигерийски.
Първото ти парче се казва „Малките неща“. Кои са твоите малки неща, освен че те са твоят пробив?
Да, дебютното ми парче ми донесе доста позитиви. Малките неща са толкова много и всеки ден откривам нови. Ето, днес след няколко ужасно мрачни дни, изгря слънце и това ме зарадва силно. Сигурна съм, че днешният ми ден ще бъде прекрасен.
Сигурно не са ти липсвали предизвикателства, особено като си била малка. Често ли се сблъскваше с жестокостта на децата?
Децата са първосигнални и по-дезинформирани. Разбира се, постоянно имаше случки, подмятания и дълго време се засягах, но дойде моментът, в който осъзнах, че те повечето не го правят със злоба. Освен това тези коментари са крайно несъстоятелни, за да им се връзвам. Да, имаше периоди, в които ми беше тежичко, но бях дете и бързо ми минаваше.
Ти самата чувствала ли си се различна?
Неизбежно е. Много ми се иска да ти отговоря с „не“, но не мога. Но в един момент разбрах, че това е хубаво, и започнах да му се радвам.
Не, не е мит. Определено им е интересно. Въобще на всички хора им е интересно. Веднъж като дете минавах покрай някаква фабрика и отпред седеше една дама на около 50 години, която беше шокирана от това, което вижда. Седеше с оцъклени очи и каза: „А, чудо!“ Влезе вътре и извика колегите си: „Елате да видите, чудо!“ Излязоха няколко възрастни хора, които ме гледаха вцепенени. Все едно съм излязла от „Дискавъри“.
Продавала си играчки, работила си в пиърсинг студио. Експериментатор си май.
Всички тези неща ми се случиха веднага след гимназията. Да, експериментатор съм и обичам животът ми да се променя на 180 градуса постоянно. Харесват ми разнообразието, приключенията и даже нямам търпение да разбера кое е следващото.
Твоят приятел, като чуе, че харесваш разнообразието, какво ще каже?
Той много добре знае какво имам предвид. Във връзките съм супермоногамна.
Какъв е той?
Ох, той е прекрасен! Той е другата частичка от пъзелчето. Много се допълваме, много се разбираме, често и без думи. Той е музикант – инструменталист, изключително талантлив. В момента работим заедно.
Какъв е животът на двама млади влюбени артисти? Правите ли много щуротии?
Нищо необикновено. Добри деца сме. Нашите ни се радват, не ги ядосваме. По-скоро току-що пораснали деца сме, които се кефят много на това, че могат да бъдат отговорни.
За първи път ли си влюбена?
Мислила съм си друг път, че съм влюбена, но чак сега разбирам, че съществува такъв тип любов...
И него ли си го пожела?
Да, все едно си го проектирах. Или може би съм усетила, че ще се случи така, а пък съм си мислила, че аз си го правя.
Абе я дай тази рецепта за проектирането.
Рецептата е в положителното мислене. Всеки има такива способности, но те трябва да се развият. То изобщо не е толкова паранормално, колкото звучи. Даже науката подкрепя част от тези закони.
Но вярваш в магическите си способности?
Въпреки че на мен ми се струват съвсем реални, харесва ми да ги наричаме и магически.
фотографии: Мила Иванова
коса: Фея Йорданова за Premium Rouge
грим: Малвина Пешева за Premium Rouge
гардероб: MUSE shop
Коментари (0)
Вашият коментар