Биляна Гецова: Снимането на деца ме пречиства (галерия)

Когато се виждаме на снимки красиви, това се отразява на живота ни

Единствената й е рецепта за хармония и уют е да вършиш всичко с любов. „Често ни възпитават, че трябва да работим, за да изкарваме пари или да учим, за да не работим, а колко по-хубаво щеше да е някой да ни казва, че трябва да обичаме работата си и тя да ни носи удовлетворение, а ако вдъхновява други хора, още по-добре.“ Освен това, Биляна няма нито една направена снимка, на която да плаче дете, защото не би снимала насилие, тъжни, плачещи хора или грозни и страшни картини. Целта й е да визуализира само красиви спомени, които после се отразяват в нейния собствен живот. „Снимките са отражение на живота и мисля, че ни въздействат по някакъв начин. Когато се виждаме усмихнати и щастливи, започваме наистина да изпитваме по-трайно щастието. Съществуване, пълно с цвят и светлина, такъв трябва да е животът ни.“

Малена всъщност не обича да я снимат

Дъщеричката й Малена, която е сред най-добре познатите детски лица в интернет пространството, всъщност трудно приема ролята на фотомодел. Не обича да я снимат и да позира. Не харесва това, че майка й снима други деца. Чувства се ограбена. Иска повече и повече време за себе си. Това обаче не личи на снимките, където доста успешно влиза в роли, особено в момчешките, обяснява майка й и добавя – “преди години имах планове за нея, сега имам съвсем различни ценности, искам единствено да е спокойна, щастлива и здрава и да прави това, което харесва. Трудно може да й се въздейства. Не искам нищо да променям в нея. Тя говори перфектно френски, рисува добре, ходи и на пиано, но като цяло е спортна натура. Но най-важното за мен е тя да се научи да бъде щастлива.”

Без мъжа до нея нищо не би било същото...

„Той е страхотен, инженерен дизайнер е, усмихва се широко Биляна. Смята, че съм голям творец и уважава много това, което правя. Без неговата подкрепа не мога да съчетая всички неща, с които съм се захванала. Има месеци, в които само творя и нищо друго не правя. Благодарение на него успявам да съчетавам домакинската работа, отглеждането на детето и всички други задължения. Иначе, аз съм почти непрестанно загубена във времето. Често не знам кой ден сме, коя дата и колко е часа. За мен времето се измерва в свършена работа и реализирани проекти. Почти винаги денят прелива в работната нощ. Ако не работя, сънувам проекти и мечтая за реализирането поне на половината. Благодарна съм на съпруга ми, че ме подкрепя толкова, двамата с него сме един екип и винаги сме заедно. Щастлива съм, че семейството и приятелите ми ме разбират и като “яхна вълната”, никой не ме закача.“

Когато зацикля от липса на идеи...

„След децата пътуванията са другото ми вдъхновение. Лондон е мястото, което ме зарежда най-много. Всеки ъгъл, всеки сантиметър там ме вдъхновяват за различни неща. Усмихвам се също на добрите и позитивни хора. Усмихват ме въпросите и философските разсъждения на дъщеря ни, усмихват ме всички красиви неща, които виждам наоколо. За щастие се усмихвам несъзнателно на незабележими дреболии. Топлите пролетни дни също ме вдъхновяват, в такива дни си казвам – никога няма да спра да снимам деца и въпреки прогнозите за пролетен дъжд, стартирам сесиите. Доволна съм, даже предоволна“, споделя еуфорията си фотографката. А менюто и за утрешния ден включва бебе на 30 дни, госпожица на 9 г. и тризнаци на 3 г. Да й е сладко!