Напишете дума/думи за търсене

Ирена Милянкова: Благословение е да съм майка на 5 деца

31-годишната актриса и модел Ирена Милянкова е майка на 5 деца. Разговорът ни се завърта около първия досег с камерата, раждането на 15 години, кърменето, любовта и живота й в родния Разград.

Ирена, как се чувстваше в “Под прикритие”?
Актьорската работа беше нещо съвсем ново за мен. Имах възможността да се уча и да ми партнират блестящи актьори, които бяха изключително приятелски настроени към мен.

Трепереха ли ти краката, когато за първи път застана пред камерата?
Цялата тази суматоха, подготвянето на първата сцена, разговорът с режисьора, слагането на микрофоните... бях в голям стрес. В един момент си казах, че трябва да се свестя, защото ми предстои работа и се опитах да се концентрирам максимално.
На кастинга ме изпратиха от модна агенция “Визаж”, в която работя отдавна. Мисля, че този шанс, който ми се отвори в “Под прикритие”, дойде в точното време, в което съм готова да го приема.

Правила ли си компромиси със себе си и морала си, както героинята ти Съни в сериала?
Моят живот се е стекъл по различен начин от нейния. Съвсем рано създадох семейство. Най-голямата ми дъщеря е Мелани Роуз, средната е Натали Роуз, най-малката се казва Виктория, а синовете ми се казват Уилям и Филип Себастиан.

Наистина ли си кърмила, докато си снимала „Под прикритие“?
Аз съм привърженик на естественото отглеждане на децата. Кърменето е един от най-хубавите етапи в отглеждането на бебетата и малките деца. Носи и неописуеми чувства за майката, освен че е полезно за децата. Кърмейки, жената се възстановява по-лесно физически и вероятността да изпадне в следродилна депресия е по-малка. Аз съм една щастлива майка. Емоционална съм и изпадам в крайни състояния, но сега се чувствам добре.

Мислила ли си да си слагаш силикон като много манекенки?
Нямам нищо против пластичните операции, но моето виждане относно излъчването ми е да съм максимално естествена.

Пазиш ли диети?
По-добре е да живееш здравословно и да спортуваш, отколкото да гладуваш и да пазиш диети.

Учеше кино-и телевизионна режисура в НБУ, това ли смяташ да работиш?
Режисьорът съчетава в себе си качества, които смятам, че на този етап не притежавам. Освен талантлив, той трябва да умее да общува с екипа, да е организиран, дисциплиниран, постоянен. В момента ми е по-интересно да се разкривам пред камерата, но може би след няколко години ще бъда провокирана от някоя житейска история, за да застана зад камерата.

С какво се гордееш в твоя живот?
Не се гордея, по-скоро мисля, че Господ пази мен и семейството ми и че съм благословена да съм майка на 5-те ми дечица. Принципно съм доста критична към себе си.

Откъде идва тази критичност, родителите ти ли имаха много изисквания към теб?
Напротив, имала съм най-прекрасното и безгрижно детство, с игри до късно вечер. В Разград се събирахме тълпа деца и играехме на ластик, дама, криеница. Само се прибирахме да хапнем и пак излизахме. Бях кротко, свито и притеснително дете с много приятели. Не съм правила щуротии, но с моите приятели се вкарвахме в приключения - да се катерим по дърветата или да ходим в гората.

Беше ли прилежна ученичка?
Майка ми е преподавател по български език и литература и страхът да не я изложа, ме караше винаги да бъда безупречна. Много старание полагах в училище.

И родителите ти ли те обичаха толкова, колкото ти тях?
Да, и ме подкрепиха в трудните моменти, през които минах. Станах майка много млада - на 15 г., и те застанаха до мен. Това бе най-големият урок за мен. Показаха ми, че родителят трябва да обича и да подкрепя детето си във всяка ситуация и в никакъв случай да не живее живота му, защото всеки е индивидуална личност. Ние трябва да оставим малките да се развиват и дори да сбъркат, да си вземат поука и да продължат по-силни. Може да ни е трудно да видим как детето ни греши и се мъчи, но така е по-добре за него.

Трудно ли ти беше, като дойде в София от малкия град?
Не е било голям шок за мен, може би защото бях малка, по принцип лесно се адаптирам и обичам да пътувам.

Била си в танцова формация “Характер”. Тя ли ти помогна да си изградиш характера?
Беше ми много хубаво в танцово-театралната формация. Имах късмета да изживея тръпката да излезеш на сцена, благодарение на хореографката ни г-жа Керанова.

Твоят дядо е известен художник. На какво те научи той?
Дядо ми Здравко Батембергски е много талантлив самоук художник и наистина съм родена под щастлива звезда да израсна сред картините му, да успея да вляза в неговия свят и да видя живота през очите му. Лятото често прекарвах на село сред неговите картини в ателието. Наблюдавах го отстрани как им се радва, говори им, разсъждава, все едно са му деца и се грижи за тях. Уникален е! И визията му е интересна. Той буди респект. Ходи по-изправен от мен. Грижи се за себе си, разхожда се сред природата, слуша класическа музика. На това ме научи. Да са ми живи и здрави всички баби и дядовци.

Имаш ли братя и сестри?
Имам по-голяма сестра, която е семейна с три деца. Елица е най-добрата ми приятелка. Често се събираме вкъщи и става интересно с всичките хлапета.

Как се почувства, като стана манекенка на 13 ?г. и замина за първия си ангажимент в Лондон?
Бях неподготвена, но заминах с колежката ми Надежда Йотова, която беше на 14 г. и ми помагаше. Прекарах там две седмици, в които ходих на различни кастинги, правиха ми пробни снимки. Добре, че Надежда знаеше английски език, защото аз говорех само немски. Благодарение на пътуванията научих разговорно английски.
Активно започнах да работя като модел в Тайван, където останах 2 месеца. Снимах рекламни каталози, кампании за дрехи, бански, козметика. Храната не ми понасяше особено, но така се случи. Моделската професия е уважавана навън, за разлика от България. Тя ме научи на дисциплина, постоянство, търпение, на умението да общувам с хората. Там за 3 минути трябва да спечелиш клиента, докато той разглежда бука ти.
В чужбина отивам, снимам каталог за 3 дни и се връщам. Нямам време да разглеждам забележителности. Била съм в много държави, но само по работа, защото да се задържа някъде значи да съм далеч от семейството ми.

Каква е последната ти страст?
Интересувам се от позитивното мислене. Въпреки трудностите смятам, че когато човек се събуди с усмивка и си каже, че днес денят му ще е хубав, ще му се случат страхотни неща. Това повтарям и на децата. А като ги изпращам на училище, ги питам: “Къде са усмивките?” и им казвам, че е много важно да се забавляват.

интервю на Румяна Смилкова
снимки Валентин Киров за Studio Blick
стилист Мануела Георгиева грим Алина Манова
коса Детелина Михайлова за Studio DM гардероб Max&Co, SinЂquanone, Oxette

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X