Може ли да възкръсне любовта?

Преди няколко години сп. "Всичко за жената" поддържаше рубриката "Тихите въпроси". В нея редактори от изданието даваха своята гледна точка по въпроси, за които много-много не се говори на всеослушание. Да си припомним някои от техните мнения.

Силвия Петрова: По Великден стават (любовни) чудеса

Да си призная, май като цяло любовта не може да възкръсне – ако става дума за онази, която подлудява пеперудите в стомаха, слага те не диета от вълнения и залепя погледа ти за телефона. Поне при мен не става. Заминат ли си пеперудите към един, то е безвъзвратно, може да ги примами обратно само някой друг. Добрата новина е, че любовта има милиарди лица. И ако не се вторачваме само в едно от измеренията й, можем да си пребиваваме в океани от любов и плажове от наслади целоживотно. Впрочем, Великден е добър повод да си го припомним и ако се налага, да го татуираме на мозъка си.

Ние и любимите ни се променяме постоянно – както в рамките на всяка връзка, така и в различните етапи от живота си. Ако имаме очи, уши и сърце за любовта, сами можем да я творим и възкресяваме постоянно – даже ако волно или неволно се случи да я убием. Но вместо да я насилваме, мъчим, изнудваме, не е ли по-полезно да си я отглеждаме и пазим. За да не се налага после да я вдигаме от мъртвите – нея, Любовта.

Мила Иванова: Търся безсмъртната!

Най-големият любовен ужас съм изпитвала не когато е идвал краят на връзката, а когато много преди края на връзката е загасвало чувството. То е като да получиш тежка диагноза. Личните ми опити да лекувам „безчувствие” досега са били до един неуспешни. Затова със загубата на чувството губя директно и надеждата. И винаги съм била скептична, когато се говори за възкръсване на любовта. Но може би някои са по-добри лечители от мен.

Любовта ни е отражение на самите нас. Ако аз съм чувствителна и болна от перфекционизъм, такава ще е и любовта ми. Ако аз с нетърпение ровя из хора и хоризонти, тя също ще си пъха носа в нови сърца и в нови мечти. Ако аз не обичам спокойствието и статуквото, тя също няма да ги обича. Ако аз се надявам, тя се храни от това! Случвало се е да осъзная след години значението на една или друга любов и че не съм разбирала колко титанична е била всъщност. Да, има любов, която никога няма да ме напусне, но тя не е жива, тя не прави задръствания от пеперуди в стомаха ми, тя е тиха, благодарна и отминала. Затова продължавам да търся онази любов, която никога няма да утихне, никога няма да се предаде и няма да загасне, колкото и пъти да се промени. Защото мога да променям себе си и така да я пазя, но не мога да я съживявам.

Христина Стоянова: Уморените любови ги убиват, нали?

Не съм някаква вълшебница, която с едно захаросано махване на чудодейната пръчица карамелизира уморените си чувства за по-добри времена. Нито съм някакъв любовен инструктор, който по учебник може да се влюбва и разлюбва. Ама ей на - случвало ми се е три пъти. Три пъти съм се събуждала от невъздържаността на емоцията, която прегръща раменете ми, прокраднала се от познатото мъжко тяло до мен. Три пъти съм имала нужда от мобилна кислородна бутилка, за да мога да преживея деня без ирисите на любимия. Три пъти съм надскачала интимността си, три пъти съм била партизански смела, три пъти съм обичала отново и отново неговата стоманена крехкост. Три пъти се преливах в атомите му. Три пъти охлузвах любовта си с изцъклен от вълнение поглед, докато най-накрая тя се умори. Приспах я, завивайки я с обещанието, че отново ще възкръсне. Другаде, някъде! Но за да се случи това, първо трябваше да я убия!

Из страницата ни във Facebook

Helen Dimitrova:

Ако е имало любов - да, защото любовта не изчезва, тя не се губи, просто хората забравят да обичат човека, с който са, и се фокусират върху шапката му примерно. И започват да се чудят къде са отишли чувствата им и как може те някога да са обичали тази шапка... Любовта може да се възроди ако в един момент фокуса и чувствата се върнат отново към човека когото са обикнали и се сетят, че когато са се вричали в любов, шапката или ризата и това което прави или не прави този човек, не е било фактор определящ любовта им... Любовта е чувство, не действие, както е модерно да се говори напоследък. Любовта е свобода - свободата да бъдеш себе си , да се развиваш и да се радваш на човека до себе си и неговото развитие....

Стефка Йовева:

Щом има Любов,трябва да има и Вяра и Надежда...и дай,Боже да има възкресение за Любовта... Но отговорът ми е категоричен: не може да възкръсне Любовта.

Силвия Ангелова:

Аз съм пример за възкръснала любов! След развод и едногодишна раздяла се събрахме с моя мъж и дори си имаме второ дете! Това е цялото щастие на земята и е възможно!