Когато той нито ни иска, нито не ни ще

Забелязвам, че когато един съвет се повтаря от всички страни, обикновено той не работи. Нали ако работеше, досега всички да са го приложили и да не се налага поредното му преповтаряне? Макар и опростени, в тия разсъждения има логика. Понякога и в живота се случва, както в аптеката: „А, ама аз мислех, че трябва да се маже, а то трябвало да се пие…“

Какво да правим, когато любимият мъж не казва нито „да“ нито „не“ на важния за нас въпрос дали ще бъдем до края на дните си? Да го притиснем със срок? Да флиртуваме с друг? Да заминем? Все познати съвети, които най-решителните дами рискуват не само да четат, а и да последват, ала сърцето им все така се свива от страх, че той ... ами той наистина може да си иде.

Най-напред, нека се абстрахираме от това „как е станало при приятелката ни“ или „как са се събрали мама и тате“, а да погледнем на нашия конкретен случай внимателно и трезво. Нека не се плашим, че ние сме се влюбили първи. Любовта почти никога не пламва едновременно. Реалистично е единият да обикне пръв, а другият да го забележи, прецени и евентуално да почувства отговор в сърцето си. Реалистично е също сравнително бързо той да почувства привличане, докато решението на сърцето му да закъснява. Дали ще позволим физическа близост си е наша работа, но дори това да се е случило, то не задължава желания човек непременно да каже „да“.

Напротив, много пъти наполовина полученото вече удоволствие от близостта го отдалечава от всякаква мотивация да вземе решение за трайно обвързване. Също така доколкото в наши дни сексът изкуствено се вменява като неотложна нужда, много хора почти са я изолирали от сърдечните си предпочитания. Защото сърцето избира, а то не бърза.

Това е нашият случай и ничий друг. Той има да реши дали да каже „да“, а ние трябва да съберем сили да посрещнем всякакъв отговор. Разбира се, притискането или изчакването не работят в полза на отговора „да“. Изобщо, ако искаме да намерим тактика в полза на отговора „да“, предварително сме хванали най-опасната пътека.

Нашата пътека трябва да бъде пътеката на собственото достойнство и уважението към другия. Някъде по средата на тези две изисквания ще усетим добрия съвет, който се отнася за сърцето ни. Ако мъжът до нас наистина ни обича, но по някакви негови причини не иска да бърза, вероятно тия причини са важни за него. Ако казва, че ще бъде по-щастлив да ни предложи след като е успял да осигури жилище, или да започне постоянна работа, значи… ще е по-щастлив. Ние и само ние може да преценим дали той целенасочено върви по пътя да успее да направи това в поносими срокове, или „да не зависи от жена си“ е негова излишна и неуместна фикс-идея.

И какво ако след дълбоко поетия въздух и дългото търпение пак нищо не се случва? Времето минава, ние го обичаме, не го притискаме, имаме своите общи събития и близост, но той не казва нито „да“, нито „не“? Ами в един момент и нашето сърце ще се обади. Ще разкаже някои неща за собственото ни достойнство, нужди и мечти. И ще бъде правилно да го чуем.