Медицинският термин остеофит носи разговорното название шип и означава увеличение на нормалната костна структура. То е заболяване на опорно-двигателната система и представлява често срещана патология на гръбначния стълб, при която върху съществуваща кост се формира ново костно образувание. Обикновено това е съпътствано със сериозен дискомфорт и болка, и довежда някой хора до отчаяние.
По-често такива образувания се срещат при хора над 40 годишна възраст и са локализирани в тазобедрената става, ставите на раменете, петите, врата и гръбначния стълб.
Най-честата причина за появата на шипове са малки увреждания в хрущяла, което се дължи на износване на прешлените и дисковете в различните отдели на гръбначния стълб. Друга, често срещана причина е нарушеният метаболизъм и като следствие от това , прекомерно отлагане на соли в организма. При млади хора, причина за поява на шипове може да бъде гръбначно изкривяване, което води до неправилно разпределяне на натоварването върху гръбначните прешлени, а в някои случаи са защитен механизъм на организма. Организмът започва да отлага калции, който се натрупва около засегнатите места с цел обездвижване на ставата и намаляване на нейното натоварване.
Едно от най-честите места, на които се образуват шипове, естествено е „стожерът” на нашето тяло – гръбначният стълб. Ако го разгледаме в трите му основни сегмента, „любимо” място на остеофитите е шията. Било то поради статична поза и системно пребиваване в неудобна такава, било то поради настъпили дегенеративни промени в организма. Започват да се проявяват симптоми като:
• главоболие и виене на свят;
• болки в раменете;
• недоспиване и сутрешна скованост;
• намаляване подвижността на гръбначния стълб и болки при завъртане на главата;
• отпадналост и хронична умора;
• нестабилно кръвно налягане;
• по-рядко нарушения в зрението и шум в ушите.
При физическо натоварване тези сиптоми се засилват.
Гръдния отдел е значително по-защитен от образуване на шипове, тъй като този отдел на гръбначния стълб се отличава с по-малка подвижност и често човек не подозира за наличието у него на подобна патология. Но понякога, разрастването на остеофити оказва натиск върху нервните окончания и по този начин предизвикват болкови усещания, подобни на тези, които се откриват при междупрешленна херния - скованост, „бодежи” в гърдите и сърцето, дискомфорт в областта на гръдната част на гръбначния стълб. Болките могат да започнат от едно безобидно завъртане на тялото, при кашляне или навеждане.Усещането е много неприятно, но не застрашават живота. Често изчезват внезапно, както и се появяват.
Шипове в лумбалната област на гръбначния стълб обикновено водят до :
• болки в кръста по време на ходене или продължително стоене;
• скованост в областта на кръста;
• слабост и изтръпване в горните и долни крайници;
• болки в областта на седалището и бедрото;
При наличие на някои от описаните симптоми обикновено се посещава невролог. При съмнения за наличието на заболяване на гръбначния стълб /вкл.остеофити/, се назначава неврологично изследване, за да се прецени състоянието на гръбначния мозък и нервните коренчета. Първичният преглед е в състояние да регистрира единствено по-големите остеофити, които се намират близо до повърхността. За по-точна диагностика най-често се използва рентгенография – на практика в повечето случаи именно чрез нея се открива наличието на остеофити и други изменения в гръбнака. Ако се диагностицира наличието на шипове, препоръчителна е направата на допълнителни изследвания:
1. Електроневрография – определя се проводимостта и степента на увреждане на нервното влакно.
2. Компютърна и магнитно-резонансна томография: чрез нея се получава по-подробна и точна информация за състоянието на костите и меките тъкани, регистрират се точките на компресия или притискане на нервните окончания и костния мозък.
Важно е да се знае, че специфично медикаментозно лечение, повлияващо активно болестния процес не съществува. Прилаганите нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди имат за цел да облекчат болката и съпътстващото възпаление. Прилагат се и мазила със загряващ или аналгетичен ефект. При мускулни спазми се препоръчва употребата на препарати, съдържащи магнезий, калций, фосфор и витамини от група В. В последните години се увеличи употребата на т.нар хондропротектори, които могат да забавят дегенерацията на хрущяла, ако употребата им започне в ранния стадии на заболяването.
Основно място в консервативното лечение заема кинезитерапията. Тъй като основна функция на опорно-двигателния апарат е движението, то е и основно средство на кинезитерапията. Целта на подобен вид лечение е, да се възстанови до колкото е възможно нормалната функция на опорно-двигателния апарат, да се поддържа добро общо състояние на организма и да се забавят процесите на стареене в ставите. Това се постига чрез:
• гимнастика за укрепване на мускулите на шията, раменния пояс и гърба;
• масажни процедури;
• рефлексотерапия – премахване на повишения мускулен тонус и напрежение;
За да се установи характера на симптомите, кинезитерапевта провежда функционални тестове, оценяващи движенията в ставите, работата на мускулите, нервната проводимост и на база резултатите от тези изследвания се подбира подходящият комплекс от упражнения. Лечението винаги е индивидуално и зависи освен от показаните резултати и от степента на заболяването.
Когато консервативното лечение-медикаментозно и кинезитерапия не постигат очаквания ефект и болката продължава да нарушава комфорта на живот е необходимо да се премине към оперативно лечение. Един от най-съвременните методи в това лечение е лазерното. На практика, това е минимално инвазивна техника, базираща се на комбинация от два метода - ендоскопски, при който се въвежда малка тясна тръбичка с оптична система в зоната на проблема през много малък разрез на кожата (1 см) и извеждането на образ на монитор. Костният шип се отстранява чрез изпаряване с лазерен лъч, направляван ендоскопски. Манипулацията е безболезнена и води до много бързо възстановяване на пациента, само в рамките на няколко часа и възстановяване на нормалния ритъм на живот до няколко дни. Процедурата се прави без обща анестезия. По този начин пациентът има усещане в зоната на операцията и може да комуникира с оператора, включително давайки информация за наличието или липсата на болков синдром.
В България този метод се прилага единствено в „СБАЛ-Гръбначен център” АД. Дори и в Европа малко са страните, които са го въвели, въпреки че е изключително ефективен и безболезнен начин за безкръвно лечение.
Болницата има договор с НЗОК.
Прегледите са с предварително записан час на тел. 02/9170950 или 0889797794, всеки работен ден, от 8,00 до 16,00 ч.
Информация може да получите и на сайта на лечебното заведение: www.spine-center.bg
