Какво е да се омъжиш за син без баща?

От Павел Антов

Аз съм син без баща. Имам пристрастяваща личност и когато се заинтересувам от нещо или от някого, съм като куче, захапало кокал. Не го пускам, докато не стане на моето.

Понякога ми се иска да отдам всички лоши страни на това кой съм или кой съм бил на факта, че баща ми един ден просто излезе през входа и повече не го видяхме с майка ми.

Вече не минава ден, в който да не размишлявам върху идеята, че може би изоставянето от собствения ми родител, когато бях на девет години, ми е навредило по начини, които никога не съм осъзнавал или обмислял.

Бих искал да прикача голяма част от моята по-тъмна страна на бащата, който разби сърцето ми, но ако го направя, бягам от отговорност.

Как ставаш по-добро, по-готино,по-мирно, по-любящо човешко същество, дори и на 44 години, ако поне не се опиташ да разбереш това, което никога няма да разбереш? Не знам отговора.

Не си представям, че е било лесно да си женен за мен. Сега съм разведен, така че на пръв поглед това говори нещо.
Толкова упорито се опитвах да се убедя, докато имах брак, че това да си син без баща няма реален ефект върху това какъв съпруг ще станеш или мъж. Но приключих с това. Прекалено е изтощително.
Липсата му в живота ми има значение. Имах изключително трудно време да намеря моята роля като съпруг поради факта, че израснах без баща.

Не бях готов да бъда съпруг, когато се ожених, и това не беше защото не изчакахме девет години и не живеехме заедно в някакъв скапан апартамент за дълго време, преди да „осъзнаем“, че най-накрая сме готови за светостта на брака.

Не бях готов да бъда съпруг, защото пропуснах толкова много от това, което съпругът в крайна сметка може да предложи, което е способността да носи цялата любов, знание и дипломи от училището за тежки удари, които той е попил от собствения си баща през годините.

Не казвам, че непременно трябва да имаш баща в живота си, за да станеш добър съпруг. Въобще не.
Вероятно познавате няколко момчета, които никога през живота си не са имали добър баща, но се оказаха добри съпрузи, любящи, трудолюбиви хора и добри слушатели.
Понякога обаче жените се омъжват за момчета като мен, има много от моя вид.

Бях отгледан от самотна майка и тя ме обичаше. След това имах втори баща от времето, когато бях на 17, и той също ме обичаше. Но все пак пропуснах нещо монументално и красиво.
Не донесох нищо на масата, когато стана дума за мъжественост. Трябваше да науча всичко сам.

Така че, когато стана въпрос за нещата, които можех или бих искал да науча от баща си в разговорите баща-син, не внесох нищо от това в брака си. Донесох обратното.

Бях самоук емоционален уличен плъх. Толкова много исках любовта, но най-зле разбирах как тя се движи и как тя изисква толкова много търпение и разбиране.

Исках да обичам някого завинаги и исках тя да ме обича завинаги и мислех, че обетите пред олтара означават, че това е сделката. Живеех на повърхността на нещата, защото това е всичко, което някога съм знаел.

Сигурно е трудно да се омъжиш за човек, който имаше толкова много привлекателни, готини и ангажиращи черти у себе си, но който в крайна сметка няма представа как да се ориентира в брака.

Разбира се, разводът не беше изцяло по моя вина, но днес мога да погледна бившата си съпруга в очите и да й кажа, че бях извън стихията си, когато ставаше дума за истинската любов. И знам, че липсата на баща е голяма причина за това.
Всичко, което мога да направя сега, е да приема това и да се опитам да обърна всичко.