Кризата отвътре понякога върви без симптоми

Невинаги човек може да си даде сметка, че нещо в живота му не е наред. Всъщност външно всичко изглежда нормално. Справя се със задълженията, рутината е налице. И точно там е издайническия признак - действията се извършват повече автоматично. Често тези леко депресивни състояния могат да се обяснят с меланхолия, сезонни колебания, натоварване на работа. Но понякога дори отпуските, които уж помагат, не променят настроението. Явно кризата вече я има, но тя протича без видими симптоми. Това всъщност е проблем, защото когато дискомфортът не е локализиран ( не се знае къде "боли", човек трудно взима правилното решение за себе си, не прави промяната (не взима правилното "хапче"), за да се излекува.

Ето признаците, които все пак може да разпознаем, че нещо не е наред и да го предотвратим преди да е станало твърде сериозно. 

Нека разгледаме признаците, по които можем да разпознаем тази стагнация и да започнем да се движим, без да чакаме „възпаление" или „усложнения".

Не се радвате на предишните удоволствия

Ако в миналото сте се зареждали от тичането в парка, посещението на любимото кафене, гледането на приятен филм, барът с любимите приятели, разходките в планината, то това, че днес нито това, нито джогингът или йогата не ви носят вътрешно удовлетворение - това е знак, че нещо не е съвсем наред. Количеството удоволствия може да е същото, но качеството им се е изчерпало.

Изходът е прост: избройте всички известни ви удоволствия и ги практикувайте по ред или на случаен принцип. Може дори да добавите елемент на изненада, като изтегляте удоволствия на случаен принцип.

Променяте режима

Ако преди с нетърпение сте очаквали времето за часовете по танци, плуване, срещата с приятели, то сега все по-често ги пропускате или дори напълно сте ги изоставили - това е знак, че нещо във вътрешния ви мир не върви плавно.

 За да се измъкнете, е важно да възстановите старите или да започнете нови занимания, които да поддържат ритъм и да дават опорна структура.

Вече не мечтаете
Ако не помните кога за последен път сте мечтали, това е тревожен сигнал. Мечтите не са покупки или практични задачи – те са вдъхновяващи процеси, които носят радост.

Мечтайте – за разходка по морето, за цветя в градината, за дете, което унасяте в ръцете си. Мечтите ви позволяват да дишате по-дълбоко и да се озовавате в широкото въображаемо пространство, от което сте се отдали.

 Минорно настроение 

Ако каквото и да правите - все не ви харесва, трябва да се запитате защо това е така. Уж общувате с другите като преди, смеете се на шегите им, но се чувствате безрадостно - трябва да ви светне лампичката, че е необходимо да помислите защо това се случва с вас.

Страх от самота
Дори когато сте сами, телевизорът или радиото работят, интернетът ви заема времето, срещите с приятели често са уморителни и не дават нищо. Страхът от пустота кара хората да запълват времето си с каквото и да е.

Един от изходите е медитацията – която учи да се срещате със себе си и да издържате вътрешната пустота. Това може да е танцова, вокална, двигателна практика или дори едноминутна медитация – важното е редовността.

Целта трябва да е ясна: „Искам да разпозная собствените си нужди", „Искам да постигна вътрешно равновесие" или „Искам да подобря настроението си".

Тези признаци всеки от нас изпитва в определен период от живота си, затова няма нищо страшно. Поне до момента, в който ги усетите и решите да си обърнете внимание преди да е станало по-сериозно състоянието на депресия. Замислете се защо тези неща се случват по този начин. Помислете как сте се справяли в детските си години със сходни ситуации. Не случайно специалистите уверяват, че всичко се крие именно в онези години, когато сме растели и оформяли като личности. Ако усетите, че имате нужда от по-сериозна помощ, то няма нищо лошо в това да се обърнете и към специалист.