Юлиян Вергов е звездата в последния сезон на „Откраднат живот“ по „Нова телевизия”. Той е добре познат на зрителите с превъплъщенията си в киното и театъра. Вергов е и един от най-често сниманите български актьори в чужди филми. Дебютът му в Народния театър в “Ромео и Жулиета” е последван от десетки роли на сцената и пред камерата. Сериозен пробив прави с участието си в най-касовия български филм в последните години „Мисия Лондон“. На малкия екран досега сме го виждали и като лошия, и като добрия герой. Той самият признава, че му харесва да бъде и двете, стига персонажът, който изпълнява, да е интересен за хората.
Откриваме актьора на „Масата на Стралджанска“ в ресторант „Стария чинар”, където дни преди финала на „Откраднат живот“ си говорим за това удоволствията в живота – да седнеш на ракия с приятели, дали се чувства успял и какво му предстои през 2018. „Стралджанска“ е първата бутилирана мускатова ракия у нас и днес е символ на модерното лице на алкохолната индустрия.
- Несъмнено вие сте ключовият герой в „Откраднат живот“ този сезон. Откривате ли прилики със своя персонаж - проф. Банков?
- Приличаме си основно по желанието за работа. Проф. Банков в много прецизен, пунктуален, конкретен и дисциплиниран, докато аз съм малко по-разсеян. Но пък по перфекционизма и стремежа да си свършиш добре работата, вярвам, че се допълваме.
- Как се съгласихте да приемете ролята – знаем, че много внимателно подбирате ролите си?
- Избирам ролите си според вътрешната ми оценка кое ще ми бъде интересно като професионална роля и, разбира се, кое ще бъде интересно за зрителя. Затова и като цяло идеята и персонажът ми проф. Банков много ми допаднаха. Голямо значение оказа и екипът. Имам шанса да снимам с фантастични професионалисти - и като снимачен екип, и като колегите актьори. Повярвах, че може да се получи нещо много добро.
Снимам се в проекти, които имат какво да кажат.
- Издайте ни мъничко от кухнята – ще има ли следващ сезон и ще видим ли отново проф. Банков начело на болница „Св. Кирил”?
Мога да издам, че ще има пети сезон на „Откраднат живот“, но какво ще се случи в него, ще разберете после.
- Коя е ролята, за която мечтаете?
- Не мечтая за конкретна роля, предпочитам да ми се случват изненади. И в живота съм такъв. Не обичам да планирам. Да, когато имаш много ангажименти няма как да не ги вкараш в някакъв график, за да се получават нещата. Но както се казваше в онова клише: „Животът е онова, което ни се случва, докато ние си правим други планове“.
- Пред камерата или на сцената се чувствате по-добре?
- Зависи какво играеш, какво снимаш, с кого си партнираш, кой е в екипа, каква е тематиката. По принцип сцената е основната движеща сила в моя живот. Там се разбира по същество дали някой е актьор или не.
- Самокритичен ли сте?
- Ужасно много. Толкова много, че предпочитам да не се гледам. От време на време пускам нещо да видя какво трябва да се коригира.
- Суетен ли сте?
- Не мога да отговоря еднозначно. Доколкото това означава да се променя, за да вляза в някоя роля – например да кача килограми или мускулна маса, или да изглеждам като „парцал“, не съм суетен. Като мъж – може би съм
суетен, но в рамките на умереното.
Но основното е, че суетата няма място при създаването на образа.
- Като че ли българските филми, снимани в последните години, са далеч от касовите успехи на „Мисия Лондон“ например. Как си го обяснявате?
- Един от големите предизвикателства в българското кино е рекламата. Не смятам, че тази, която в момента се прави на някои от филмите, е добра. Има продукции, които изобщо не се рекламират, и други, на които се прави изключително агресивна реклама. Още по-големият проблем е, че дори се правят филми, за които никой не чува и изобщо не излизат. Така стигаме до същността на проблема – държавата дава едни пари, но накрая филмът не вижда бял свят просто защото някой така е преценил. Затова трябва да има контрол. След като са дадени пари от джоба на данъкоплатеца, филмът трябва да се показва и да му се даде шанс хората да го харесат. Сега какво става: отивате на кино, гледате две-три ленти, които са ви натрапени по всякакъв начин като реклама, не ви харесват и е нормално да си кажете „българското кино за нищо не става“. А ако гледаш 20 ленти, има по-голям шанс повече да ти харесат.
- Трябва ли държавата изцяло да финансира българското кино?
- При всички положения държавата трябва да финансира изкуството в България – и киното, и театъра. Но всички знаем, че това финансиране е крайно недостатъчно. Затова няма нищо лошо да се търсят пари и от частни инвеститори, спонсори, копродукции, реализация в чужбина и т.н., а
не да чакаш държавата да си свърши работата.
Защото от нейната абдикация виждаме, че днес редица проблеми в това общество идват от липсата на култура.
- В реалния живот как се справяте с простотията?
- Зависи от ситуацията. Има хора, на които си струва да им обясниш къде им е грешката. Има и такива, на които е безсмислено да им казваш каквото и да било. Имаше една приказка „Каквото и да ти кажа, все ще те обидя“. Няма рецепта на поведение. Опитвам се с приятелите и близките да си говорим и действаме според това какво си представяме, че трябва да се промени. Но смятам, че на сцената и пред камерата са местата, където мога и искам да кажа нещо.
- Славата тежи ли?
- Не, тя не е кой знае какво. В България това е много измислено. В чужбина такъв тип хора се възприемат по съвсем различен начин. У нас не умеем много да си ценим успехите.
- Кои според вас са успелите българи и какво означава да си успял?
- Един от критериите доколко си истински успял е степента, в която околните признават твоите постижения. Т.е. тук не става дума само за личната самооценка или тази на обкръжението ти.
Успешните хора трябва да се мерят в световен мащаб.
Затова, ако трябва да цитирам имена, със сигурност ще пропусна някого. Ето само няколко примера, за които се сещам на първо четене – Григор Димитров, Димитър Бербатов, Тео Ушев, Захари Бахаров.
- Коя известна личност бихте поканили да седнете на една маса?
- С Милен Русков.
- Защо?
- Харесвам много книгите му. Впечатлен съм изключително и от „Чамкория“, и от „Възвишение“. Имах възможност да се запозная с него и смятам, че е изключително интересен човек. Ще бъде голямо удоволствие да разбера малко повече за начина му на мислене, вдъхновение и т.н.
- Определяте ли се като успял?
- Успял по-скоро не, определям се като чувстващ се добре от това, което правя. Въпреки натоварената програма, когато си кажа спирам – спирам наистина. А и човек трябва да може да каже „стоп“, защото иначе е непродуктивен.
- Четете ли какво пишат жълтите медии за вас?
- Никога. Много над тези неща съм. Любимата ми песен е на ФСБ, „Високо“.
- Научи ли се българинът да ходи на театър?
- Би трябвало хората да са се научили какви са правилата изобщо на поведение в театъра, както и в църква, болница и други места. Ние се опитахме да направим нещо по този въпрос. С моите колеги Захари Бахаров и Владимир Карамазов напечатахме дори флаери, в които простичко описвахме, че докато тече представлението, не трябва да си гледаш телефона, и т.н. Всъщност тази
цялата зависимост към телефоните не я разбирам
изобщо. Още повече, когато се отиде на театър. Какво толкова има да си изключиш телефона за 2 часа?
- В тази натоварена програма остава ли ви време да се видите с приятели, да пиете по една ракия?
- Дълго време не съм се виждал с никого. Докато течаха снимките на „Откраднат живот“ просто нямаше време. Но съм го „планирал“ в календара. За приятелите човек винаги трябва да намира време.
- Знаем, че обичате високи скорости – освен мотора кои са другите ви страсти?
- Лятото карам сърф, зимата – ски. Карам и колело.
- Как ще прекарате празниците?
- На Бъдни вечер традиционно ще съм със семейството. А на Нова година предпочитам да съм някъде далеч, да си легна рано, за да стана навреме и да карам ски. Не ме вълнува особено много този празник. Цялата тази преекспонирана атмосфера с огромното ядене и пиене не е моето. Предпочитам други забавления.
- Какво си пожелавате за 2018?
- Това, което си пожелавам за мен и пожелавам на всички хора, е изключително много здраве. Всичко друго се нарежда.
Коментари (0)
Вашият коментар